Зодия убиец [bg]

— Не знам кой беше той — каза Шели Теско. Двамата седяха на масата в нейната кухня. Тя беше направила кафе. Задната врата беше отворена и вятърът довя няколко листа върху балатума на пода. Тя не реагира, сякаш й беше безразлично.

— Какво точно се случи?

— Той дойде при мен, за да му кажа за досието. Твоето досие.

— Защо?

— Не знам. Не каза. Когато го видях за първи път, се уплаших, че ще ме убие. Държеше нож, а и погледът му беше безмилостен. Но както виждаш, не ме уби. Дори обеща да ми помогне, ако му кажа това, което го интересува. Обеща да ми каже къде се намира дъщеря ми.

— Как я е намерил?

— Каза, че убедил директора на агенцията, която е оформила осиновяването, да му даде информацията.

— Доколкото знам, той можеше да бъде много убедителен.

Тя не отговори.

— И после? — попита Фин.

Тя сви рамене.

— Неговата информация се потвърди напълно чак до номера на акта за раждане. Затова му казах каквото го интересуваше.

— Което беше какво?

— Питаше ме за теб. Искаше да знае за Елизабет Конър. Дадох му всичко, което открих. Когато свърших, той ми каза да замина. Каза, че ще дойдат хора и ще ме търсят. Ако разберат, че съм жива, ще ме убият. Съобщи ми къде е дъщеря ми и ми даде три минути да събера багажа си. В бързината аз обърнах всичко наопаки в дрешника.

— А кървавият отпечатък на леглото?

Шели Теско се усмихна стеснително.

— Аз съм си виновна. Толкова бързах, че прещипах пръста си с чекмеджето. Потече силно кръв, но аз го увих в кърпа, качих се в колата и потеглих. Той ми даде и пари.

— Как разбра, че вече можеш да се върнеш?

— Той ми заръча да следя новините и да чета вестници. Каза, че ще се разбере, когато нещата стигнат до закономерния си край. Докато стоя далеч оттук, нищо няма да ми се случи, каза ми той. Въпреки това и сега мисля да замина. Тук вече за мен не е безопасно. Дори и да не беше дъщеря ми, пак щях да напусна този град. Мисля, че имам потребност да отида на друго място. — Тя стана и изля остатъка от кафето си в мивката. — Трябва да тръгвам — каза. — Мога ли да помогна с нещо друго?

— Моето досие още ли е в теб?

Тя се спря и помълча за миг. После кимна.

— И той не го взе?

— Заяви, че не му е необходимо. Каза, че може да дойдеш да го потърсиш и че трябва да ти го дам.

— Наистина ли ще ми го дадеш? — попита я той. — И ще ми обясниш ли какво е написано в него?

Тя кимна отново.