Неочаквана любов
- Автор: Спаркс Керрелин
- Серия: Рискована любов #4
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Неочаквана любов». Краткое содержание книги:
Първо, той спи по цял ден... което би било досадно, ако не беше толкова грижовен през нощта.
Второ, атакува го въоръжен с меч нападател, но твърди, че може да се справи сам.
И трето, като че ли не остарява...
Славата принуждава прочутия моден дизайнер Жан-Люк Ешарп да се укрие и да прекара следващите двадесет и пет дълги години в самота. Но той не подозира, че в дълбоката провинция ще открие жената, която е чакал цели петстотин години...
Хедър Уестфийлд е красива, млада, щастлива и... невероятно самотна. Винаги е водила спокоен живот, до момента в който помага на много красив, тайнствен непознат. Хедър копнее да срещне човек, който ще запълни празнината в сърцето й. И един ден мечтите й се сбъдват и в живота й нахлува чаровният французин Жан-Люк. Той е очарователен, привлекателен... и прекрасен, мъжът на мечтите й. Колкото по-сериозна става връзката помежду им, толкова по-убедена е Хедър, че Жан-Люк крие ужасна тайна.
Неочакваната любов, която двамата изпитват един към друг, е изложена на риск, когато смъртоносен злодей е по петите им и само ако го победят, ще могат да заживеят щастливо завинаги.
Все още бе ден ли? Зрението му се избистри и той забеляза Фиделия да стои до вратата на спалнята му. Държеше Бетани, чието лице бе обляно в сълзи.
Сърцето му падна в петите. Най-големият му страх се беше сбъднал — нещо се беше случило, докато той лежеше безпомощен в мъртвешкия си сън.
— Какво е станало? — този път тялото му се подчини и той се изправи. Придвижи се към края на леглото и осъзна, че все още е гол. — Обърни малката настрани.
Фиделия прегърна Бетани, заравяйки лицето й в блузата си и Жан-Люк се спусна с вампирска скорост към гардероба си.
— Кажете ми какво се е случило — попита, докато махаше превръзката от ръката си.
Огнестрелната рана беше изчезнала напълно. С вампирска скорост той нахлузи един панталон и риза.
— Аз събудих Иън — призна Фиделия. — Знаех, че той държи лекарството в чантичката си.
— В спорана — изръмжа Иън.
— И налях малко от течността в гърлото му — продължи Фиделия. — Реших, че не може да го нарани, след като вече е мъртъв. Когато се събуди, дойдохме тук, за да събудим и теб.
— Къде е Хедър?
Жан-Люк обу чорапи и нахлузи черните си ботуши. Гърдите му се стегнаха, когато осъзна, че те не му отговарят. Излезе бързо от гардероба.
— Къде е Хедър?
Бетани започна да плаче.
Лицето на Фиделия се сбръчка.
— Били я отведе. Мисля, че той е под контрола на Луи.
Сърцето на Жан-Люк се сви. Боже мили, не. Най-големият му страх се беше сбъднал, но поне нощта не бе настъпила. Луи все още се намираше в мъртвешкия си сън, което означаваше, че за момента Хедър беше в безопасност. Той грабна колана с кожената ножница и го закопча около хълбоците си.
— Преди колко време?
— Около десет минути — Фиделия поклати глава. — Не знаех какво да правя. Исках да ги проследя с твоята кола, но нямах ключове. А и не можех да оставя Бетани самичка тук. И Иън беше мъртъв на пода.
— Постъпила си правилно — Жан-Люк избра най-добрата си сабя и я вкара в ножницата си. — Къде е Фил?
— Били го простреля и го затвори в багажника на колата си.
— Добре. — Жан-Люк се присъедини към Фиделия в коридора. — Иън, ако имаш още от лекарството, събуди Роби и Финиъс.
— Добре.
Иън изхвърча покрай тях към стаята на охраната.
— Трябва да я спасиш — прошепна Фиделия.
— Ще го направя. — Той постави ръка върху рамото й. — Ти постъпи правилно.
Фиделия наведе глава.
— Оплесках всичко. Стрелях по Били, но пропуснах.
— Искам мама — изплака Бетани.
— Ще я доведа обратно вкъщи, cherie. Тя ще е добре.
Искаше му се да повярва в това.
Бетани постави ръчичките си около врата му. Когато осъзна, че тя няма да го пусне, той я намести на десния си хълбок, от другата страна на ножницата.
— Ела. — Той тръгна надолу по коридора към кухнята в мазето. — Казваш, че Били я е отвел преди десет минути?
— Да — намръщи се Фиделия.
— Колко още остава до залеза на слънцето?
Той влезе в кухнята. Беше малка и се състоеше от хладилник, микровълнова, малка миялна машина и шкаф с чаши.
— Не знам — Фиделия се спря на вратата. — Вероятно около петнадесет минути.
— Значи Били си е дал петнадесет минути, за да я заведе до Луи. — Жан-Люк изкара четири бутилки със синтетична кръв от хладилника. — Луи се крие някъде много близо.
Той остави Бетани на плота, за да може да отвори бутилките.
— Предполагам.
Фиделия грабна една от бутилката, за да му помогне.
Жан-Люк постави и четирите в микровълновата и я включи.
— Видя ли накъде тръгна Били?
— Аз видях — Бетани вдигна ръка. — Надолу по алеята.
— Това е добре.
Жан-Люк погали русите й къдрици.
— Завиха надясно към магистралата, тръгнаха на юг — каза Фиделия. — Снощи сънувах една стара каменна църква. Мисля, че той я заведе там.
— Къде е това място?
Жан-Люк изкара една от бутилките от микровълновата и изпи топлата кръв.
— В околността. — Тя се облегна на рамката на вратата и се намръщи. — На юг оттук. — Изправи се изведнъж. — Има една стара испанска църква надолу от магистралата. Само на десет минути оттук.
Роби, Иън и Финиъс се събраха на вратата. Бяха облечени и напълно въоръжени.
— Имаме мястото — Жан-Люк им подаде бутилките. — Испанска църква на десет минути оттук в южна посока.