Неочаквана любов
- Автор: Спаркс Керрелин
- Серия: Рискована любов #4
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Неочаквана любов». Краткое содержание книги:
Първо, той спи по цял ден... което би било досадно, ако не беше толкова грижовен през нощта.
Второ, атакува го въоръжен с меч нападател, но твърди, че може да се справи сам.
И трето, като че ли не остарява...
Славата принуждава прочутия моден дизайнер Жан-Люк Ешарп да се укрие и да прекара следващите двадесет и пет дълги години в самота. Но той не подозира, че в дълбоката провинция ще открие жената, която е чакал цели петстотин години...
Хедър Уестфийлд е красива, млада, щастлива и... невероятно самотна. Винаги е водила спокоен живот, до момента в който помага на много красив, тайнствен непознат. Хедър копнее да срещне човек, който ще запълни празнината в сърцето й. И един ден мечтите й се сбъдват и в живота й нахлува чаровният французин Жан-Люк. Той е очарователен, привлекателен... и прекрасен, мъжът на мечтите й. Колкото по-сериозна става връзката помежду им, толкова по-убедена е Хедър, че Жан-Люк крие ужасна тайна.
Неочакваната любов, която двамата изпитват един към друг, е изложена на риск, когато смъртоносен злодей е по петите им и само ако го победят, ще могат да заживеят щастливо завинаги.
Той приближи с още няколко сантиметра и положи муцуната си над свитите й колена.
— Не — извика тя, вдигайки ръка, за да го отблъсне.
Вълкът се наведе напред и близна дланта й.
Хедър възкликна и сви ръка. Умът й препусна. Раненият крак. Странният шум, сякаш бе разкъсан метал. Подушването на бомби. Познатите очи.
— Фил? — прошепна тя.
Вълкът изскимтя.
— Боже мой.
Тя затвори очи за момент, за да прогони сълзите, които напираха. Не беше сама. Фил беше тук, за да я пази.
— Какъв разочароващ звяр. Били, убий го! — въздъхна Луи.
Шерифът вдигна пистолета си.
Фил се обърна с ръмжене и го нападна.
Били дръпна спусъка, но нищо не се случи. Той отстъпи назад, продължавайки да натиска спусъка отново и отново.
Фил го бутна на земята и го захапа за ръката. Хедър се намръщи. Не искаше Били да умира.
Силно виене изпълни стаята. Фил беше притиснал Били към пода и изглежда се наслаждаваше на победата си. Той изви масивната си глава назад и зави отново.
— Дяволско изчадие. — Луи заобиколи олтара, разкопчавайки дългото си, черно палто. — Ще се погрижа сам за теб.
Смъкна палтото си и го хвърли на масата. То падна върху Саша.
Точно тогава две фигури се появиха пред очите на Хедър и се материализираха. Тя извика с облекчение. Роби вече държеше меч в ръката си, а Иън извади клеймора си.
Появи се трета форма.
— Жан-Люк — извика Хедър.
Той погледна към нея.
— Слава богу — възкликна и извади сабята си. Видя Луи до олтара и тръгна към него. — Хайде да приключим с всичко това веднага.
— Съгласен съм — изсумтя Луи и изчезна.
— Неее — изкрещя Жан-Люк.
Внезапно Луи се озова до Хедър и сграбчи лявата й ръка със своята. Боже мой, смяташе да се телепортира с нея.
Нож профуча през въздуха и поряза ръката на Луи, преди да падне на земята. Той извика и я пусна.
Тя грабна ножа и изпълзя надалеч. Явно бе дошъл от Роби или Иън. Започна да реже въжетата около глезените си.
Топъл нос погали рамото й и Хедър подскочи.
— О, това си ти. — Фил седна до нея. Личният й охранител се бе върнал. — Добро момче.
— Роби, мечът! — извика Жан-Люк.
Той ритна сабята си към Хедър и хвана меча, който му хвърли шотландецът.
Хедър пропълзя, за да вземе сабята, но замръзна, когато видя, че Жан-Люк напада Луи.
О, боже, това беше финалната битка. Луи имаше огромен меч. Нищо чудно, че Жан-Люк беше захвърлил сабята си.
Луи атакува, замахвайки към стомаха на Жан-Люк, но пропусна.
— Ха, не уцели. — Ешарп подскочи и се понесе към тавана.
Луи също се извиси, за да го достигне. Жан-Люк удари с меча си този на французина с толкова сила, че противникът му направи голямо задно салто във въздуха. Удари се в една греда и падна на пода.
Жан-Люк стъпи на крака до поваленото тяло на Луи. Вдигна меча си, за да нанесе последния удар, но изведнъж врагът му се претърколи и го нападна.
Жан-Люк отскочи назад. Ризата му беше разрязана и тънка червена линия се появи върху бледата му кожа. Върхът на меча на Луи беше оставил следа.
Противникът му скочи на крака и се усмихна.
— Толкова си жалък. Уморих се да си играя с теб.
Жан-Люк атакува. Мечовете се срещаха отново и отново. Хедър погледна към Роби и Иън. Със сигурност нямаше да оставят Луи да победи. Иън стоеше наблизо с меча си в готовност.
Роби също бе приготвил своя и тръгна към Били. Постави ръка на челото му.
Хедър местеше поглед напред-назад. Ушите й пищяха от постоянния звън на удрящи се мечове. И двамата вече дишаха тежко.
Били се скова и се отдръпна от Роби. Огледа се наоколо и притисна ранената си ръка към гърдите. Очите му срещнаха погледа на Хедър.
— Какво съм направил? Толкова много съжалявам.
— Хедър, дръпни се! — извика Жан-Люк.
Къде? Тогава тя осъзна какво правеше любимият й. Жан-Люк притискаше Луи към нея и Фил. Тя се препъна и Роби я сграбчи.
Жан-Люк продължи да изблъсква Луи назад. Фил седеше кротко и тихо. Когато Луи беше само на няколко метра пред Фил, вълкът нададе силен вой.
Луи подскочи и погледна зад себе си. В тази секунда Жан-Люк го прободе в сърцето. Тялото на Бунтовника посивя и той се превърна в прах на пода.