Мъртва като теб [bg]

Микробусът спря.

Тя така трепереше от ужас, че не можеше да мисли.

Мъжът изключи двигателя и слезе. Тя го чу да се отдалечава, после чу метален отекващ трясък, последван от подрънкването на нещо като верига. Мъжът се върна към микробуса.

След няколко секунди вратата се плъзна и той се качи отзад при нея. Освети я с фенерчето, първо лицето, а после и цялото тяло. Тя се втренчи в закачуленото лице, като трепереше от ужас.

Можеше да го изрита, помисли си в пристъп на ярост. Въпреки че краката ѝ бяха вързани, пак можеше да ги свие и да го изрита, но нямаше смисъл, докато ръцете ѝ бяха зад гърба. Само щеше да го вбеси.

Трябваше да говори с него. Спомняше си съветите, които беше чела във вестниците, от оцелели след отвличане хора. Трябва да се опиташ да изградиш връзка с похитителите. Тогава им е по-трудно да те наранят. Някак си трябваше да го накара да ѝ отпуши устата, за да може да говори с него. Да разбере какво иска от нея.

— Не трябваше да ме риташ — каза той внезапно. — Купих ти хубави нови обувки, същите като онези, които щеше да обуеш тази вечер — за бала с Бенедикт и родителите ти. Но всички сте еднакви, жени. Мислите се за много силни. Обувате тези секси обувки, за да примамите мъжа, а десет години по-късно се превръщате в дебели целулитни изчадия с отпуснат корем. Някой трябва да ви даде урок, дори да се наложи да го направя само с една обувка.

Тя се опита да заговори.

Той се наведе и с внезапно, изненадващо движение, я обърна по корем, после седна на краката ѝ и ги прикова към пода с тежестта си. Тя усети как нещо се увива около глезените ѝ и се стяга. Той се изправи и краката ѝ бяха издърпани наляво. След няколко секунди ги издърпа надясно. Тя се опита да ги раздвижи, но не успя.