Мъртва като теб [bg]

Малко след това, към десет и петнайсет, Грейс паркира форда на главното шосе, южно от целта си. После, с фенерче в джоба на палтото си, извървя няколкостотин метра до „Мандалей Корт“, като се опитваше да изглежда като най-обикновен минувач, за да не събуди подозрението на Мъжа с обувките или на онзи, който държеше гаража.

Вече беше говорил с полицая, който наблюдаваше мястото, за да го предупреди, че идва. Високата фигура на Джон Екстън излезе от сенките, за да го посрещне.

— Всичко е спокойно, сър — каза Екстън.

Грейс му каза да остане прикрит и да му съобщи по радиото, ако някой се приближи. После заобиколи жилищната сграда и тръгна покрай редицата гаражи към номер седемнайсет.

Светна фенерчето и заобиколи гаража, като броеше стъпките си. Гаражът беше дълъг приблизително осем метра и половина. Провери отново, като се върна по същия път, после мина отпред и извади чифт латексови ръкавици.

Джак Тънкс, ключарят, беше оставил гаража отключен. Грейс вдигна вратата, затвори я след себе си и освети с фенерчето вътрешността. После преброи стъпките си до отсрещната стена.

Шест метра.

Пулсът му се учести.

Два метра разлика.

Той почука по стената с кокалчетата на пръстите си. Звучеше кухо. Фалшива стена. Обърна се към дървения стелаж, който стигаше до тавана, и бе сложен в дясната половина на стената. Изглеждаше груб и недодялан, сякаш скован на ръка. После погледна към лавицата, на която имаше ролки сиво тиксо. Те бяха любими на похитителите. После на светлината на фенерчето видя нещо, което не беше забелязал при първото си идване тук. Лавиците имаха дървен гръб, дебел около два сантиметра.