Пепеляшките [bg]

После бяха поседели на пясъка, загледани в морето, чиито високи вълни се надпреварваха към брега и обратно, докато Фредрика колебливо и неспокойно наруши тишината.

— Като спомена заблуждавам, ми се струва, че има друго, за което трябва да поговорим…

Алекс се изкашля, когато Фредрика започна да изглежда отнесена.

— Благодаря за диска, който ми изпрати — каза той. — И аз, и Лена много го харесахме. Слушаме го почти всеки ден.

Фредрика се усмихна широко и очите й блеснаха.

— Радвам се. Аз самата го обожавам.

После млъкнаха.

Алекс се поразмърда от неудобство и реши да зададе малко по-подходящ въпрос, но стажантката го изпревари.

— Кога ще се върне Педер?

Шефът й се позамисли.

— На първи ноември — отговори след малко.

Фредрика трябваше отново да се усмихне.

С общи усилия двамата с Педер бяха завършили разследването, започнало с изчезването на Лилиан Себастиансон от влак на Централна гара.

Едно приятно сътрудничество, породило взаимното им уважение и раздялата като добри колеги, когато Педер бе излязъл в бащинство в началото на август.

Тогава се чуха за последно. Фредрика мислеше да му звънне, но така и не го направи. Може би, защото го приемаше точно като колега, а не като приятел. А сега сякаш беше минало прекалено много време, за да изглежда естествено. При това из коридорите се шушукаше дискретно, но недвусмислено; Педер се е разделил с жена си „пробно“, както се казваше, но вече е говорил с приятел юрист да подготви подялбата на имуществото и развода.

Трагично е, смяташе Фредрика.

Алекс беше на същото мнение.

Никой обаче не го назова с думи, а го остави да виси във въздуха.

В настъпилата тишина Алекс отново опита да зададе въпроса, на който искаше да получи отговор.

— А ти, Фредрика? Ще останеш ли при нас?

Тя се поизправи и го погледна право в очите.

— Да — потвърди спокойно. — Ще остана.

Алекс се усмихна насреща й.

— Радвам се — отвърна й искрено той.

Поредното разбирателство, което не се нуждаеше да бъде назовано с думи. Фредрика се замисли съвсем за кратко дали случаят е подходящ да намекне, че дори и с удоволствие да оставаше, то някои неща трябваше да се променят. По-точно отношението към компетентността й и оценката на произхода й. Вестниците бяха обърнали внимание на нейната намеса в разследването, което изкара наяве конфликта между цивилните и униформените полицаи. Фредрика беше отказала две покани за участие в различни дебати. Не изпитваше необходимост да излага личните си възгледи по телевизията.

Реши, че въпросът може да почака. Беше първият работен ден на Алекс след пожара и не бе уместно да го вкарва в такава сериозна дискусия.

Трябваше обаче да обсъди с него нещо друго.