Пепеляшките [bg]

— Знае, че сме по петите му — каза Педер мрачно и пъхна оръжието в колана си.

Фредрика погледна пистолета, но не отговори.

— Какво ще правим сега? — попита тя.

— Ще действаме по план — решително отвърна Алекс. — Трябва да проникнем в жилището и да открием следа, която да ни подскаже накъде е поел с момчето. Няма да стигне далеч, както казахме. Всички пътища навън от града са блокирани, уведомени са всички патрули.

Фредрика сбърчи чело.

— Предполагам, че сме говорили с родителите на детето — каза тя. — За причината за отвличането, имам предвид.

— Естествено — отвърна Алекс. — Двама следователи ги разпитват в момента. Пък и този път знаем какво търсим. Майката трябва да разкаже кога и къде е направила аборт, а после трябва да сме там, когато той пристигне с детето.

Фредрика кимна, но бръчката на челото й не искаше да изчезне.

— Дано не е късно. Ако бърза толкова, колкото го описа, то може би детето е вече мъртво. Не бива да изключваме и това.

Алекс преглътна трудно.

— Не — каза той, — не, не бива. Но можем здравата да се напънем, за да не допуснем подобен край.

Педер размишляваше.

— Но ако изхождаме от там, че знае, че го търсим — започна той колебливо.

— Да?

— Ако е толкова луд, колкото предполагаме, тогава ще съкрати процедурата с момчето, макар и да претупа замисленото. Ако все пак обаче има малко разум, няма да гледа да се отърве толкова бързо от жертвата си.

— А ще я използва, за да си купи свободата — вмъкна Алекс.

— Точна така — потвърди Педер.

Настъпи тишина.

— Между другото, някой разбра ли какво стана с Елен? — попита Фредрика.

Алекс поклати глава.

— Настоя да тръгне сама; каза, че ще се оправи, но все пак изпратих една патрулка. Нещо там не ми хареса.

Ентусиазирани слънчеви лъчи се промъкнаха в Лейонкюлан и пръснаха топлина. Малки валма прах се затъркаляха по пода. Климатикът заработи, сякаш някой кашляше.

Чу се приближаването на бързи стъпки. Младеж от разузнаването връхлетя като хала.

— Охраната, която следи домашния адрес на Стейн, се обади току-що — докладва той с висок и възбуден глас. — Прибрал се е.

— Кой? — попита Алекс раздразнено.

— Арон Стейн. Току-що се е прибрал в апартамента.

— Ами детето? — попита Педер.

— Носел го е голо в скута си. Сякаш е знаел, че го наблюдаваме, без изобщо да му пука.