Пепеляшките [bg]

Фредрика и Педер кимаха нетърпеливо, и двамата кипящи от ентусиазъм. Дори стажантката направи впечатление, че е развълнувана.

— Потърсихме и се свързахме с лицето му за контакт в психиатрията — каза тя. — Приятелят ни Арон Стейн се е държал безупречно след изписването, дори е успял да си намери работа. Във фирма за почистване. Не бих се учудила, ако същата фирма случайно е обслужвала някоя болница през последната половин година. В такъв случай ще знаем как се е добрал до лекарствата и хирургическите ръкавици. — Фредрика се усмихваше, докато говореше. Гласът й беше напрегнат, жестовете на тялото — енергични.

Носи го в себе си, помисли си Алекс. Не бях прав. А и тя. Лъже себе си, като казва, че й липсва хъс.

Бързи стъпки в коридора ги прекъснаха. Елен мина покрай кабинета на Алекс и пъхна зачервеното си лице в отвора на вратата.

— Аз съм пълно ку-ку — въздъхна тя. — Забравих ключовете за колата.

Спря, когато видя развеселените им физиономии.

— Случило ли се е нещо?

Въпросът й предизвика всеобщ смях. От облекчение, констатира Алекс.

— Всъщност мислим, че е в ръцете ни, Елен — каза той и се усмихна.

— Напълно ли сте сигурни? — прошепна тя и пребледня.

— Хмм — поколеба се Алекс, — не сто процента, но поне, доколкото е възможно на този етап, да.

Подаде й листа с разпечатана паспортна снимка.

— Да ти представя… — започна той, но млъкна. — Как му беше името? — попита раздразнено.

Фредрика и Педер се подсмихнаха.

— Ако не слушаш какво ти говорим, ще си потърсим друг шеф — въздъхна Педер и драматично размаха ръце.

Никой не видя реакцията на Елен, която направи две крачки към бюрото и се взря в мъжа на снимката. Никой не забеляза как бузите й поруменяха и как се опита да прикрие сълзите, които замъглиха погледа й. Но всички я чуха, когато прошепна:

— Благодаря ти, мили, мили боже.

Настана пълна тишина.

Тя насочи треперещ пръст към снимката.

— Известно време си мислех… Мислех, че може би е той, когото аз… — Засмя се. — Какво ли не му хрумва на човек — подсмръкна тя и се усмихна между сълзите.

Изведнъж мобилният й телефон звънна. Синът й говореше бързо и припряно.