Гарион

— Здрасти, Брендиг! — поклони се Грелдик. — Хайде идвай, че има много да наваксваш! Изпреварил съм те с няколко дължини.

— Как може най-бързо да изтрезнее? — попита Брендиг набития сержант, който стоеше точно зад него.

— Можем да го хвърлим във водата, сър. Зима е и тя е много студена. Това може и да свърши работа — каза сержантът, но не изглеждаше твърде уверен в резултата.

— Само гледай да не го удавите.

— Ще внимаваме, сър.

Сержантът и неговите четирима сендарски войници прекосиха покрития със слама под на кръчмата, сграбчиха Грелдик и го изнесоха навън, без да обръщат внимание на крясъците му. Замъкнаха го до края на кея, завързаха единия му крак с въже и го метнаха в ледената вода.

Щом се появи отново на повърхността и изплю нагълтаната вода, Грелдик започна да сипе проклятия. Но въпреки това Брендиг реши, че още не е достатъчно трезвен.

— Оставете го да поплува още малко — нареди той на сержанта.

— Тъй вярно, сър.

Сержантът, ветеран от Битката при Тул Марду, беше масивен мъж и практичен човек. Видът му говореше ясно, че няма проблем, с който не би могъл да се справи.

Оставиха Грелдик да цапа във водата още няколко минути, а после безцеремонно го измъкнаха оттам.

— Какво правиш, Брендиг?! — едва успя да попита Грелдиг. Устните му бяха посинели, а зъбите му тракаха.

— Опитвам се да привлека вниманието ти, Грелдик — спокойно отвърна Брендиг. — На сутринта отплаваме към Рива и затова искам да изтрезнееш достатъчно, та да поддържаш правилния курс.

— И защо отиваме в Рива?

— Принц Хетар Алгарски е донесъл преди няколко дни в двореца в Сендар документи, пратени от Благочестивия Белгарат. Ние трябва да ги отнесем на крал Белгарион.

— Не можахте ли да вземете някой кораб от пристанището в Сендар?

— Принц Хетар ми каза, че Белгарат изрично настоявал да те намерим. До края на живота си няма да проумея защо точно така е решил, но явно мисли, че на теб може да се разчита.

Грелдик неудържимо трепереше.

— Вече можем ли да се връщаме вътре? — попита той. — Тази нощ май е по-хладно от друг път. — От брадата му се стичаше вода.

— Добре — съгласи се Брендиг, — но повече няма да пиеш нито капка.

— Склонен си към жестокост, Брендиг — укори го Грелдиг.

— И други са ми го казвали.

Почти цяла нощ събираха моряците на Грелдиг и всички те бяха не по-малко пияни от капитана си преди къпането в морето.

Корабът беше очукан и мръсен, платната му бяха оръфани и целите в кръпки, но генерал Брендиг реши, че е подходящ за целта. Беше черекски боен кораб, но с малки поправки беше пригоден да превозва товари. Брендиг таеше някои подозрения точно откъде и как Грелдик се снабдява с тези товари. Отдавна беше забелязал, че пиратството е като втора природа за череките. Екипажът не беше особено вдъхновен за пътуване сутринта, но успя да преодолее с гребане прибоя, а после опъна платната. Грелдик, със зачервени очи и все още треперещ, стоеше зад румпела. Той успяваше да поддържа курса, макар че плаваха точно към сърцето на морската буря.