Францисканският заговор

Повече не отвориха дума за Джерардино, докато няколко дни по-късно дрезгавият шепот на Дзеферино не оповести неизбежното:

— Духът на брат Джерардино напусна тялото му в съня тази нощ.

— Нека нашият Господ Бог и благословената Му Майка приемат душата му — рече Джовани.

Решетката проскърца и Дзеферино се промъкна при тях.

— Бернардо от Беса го посочи за пример в тазсутрешното събрание. — Дзеферино ги стрелна с очи и снижи глас: — Голяма глупост е, когато един монах е укоряван от най-учените люде, но въпреки всичко не отстъпва от погрешното си становище, ами е все тъй своеволен и упорит, залъгвайки самия себе си.

— Бернардо ли застана начело на управителния съвет? — попита Конрад.

— Това е другата ми новина — отвърна Дзеферино. — Бонавентура замина за Рим. Светият отец го помоли да говори пред църковния събор в Лион. Ще отсъства цялото лято — най-малко.

Конрад сведе глава. Надигна се, като размърда вкочанените си пръсти по влажната пръст в килията. Като влачеше прангите, с които бяха оковани глезените му, занесе остатъците от храната в кошницата на стената. Цели две години той бе хранил надежда, че генерал-министърът може да се омилостиви и да ги пусне и двамата — него и Джовани от Парма. Сега, погълнат от задълженията си около папата, Бонавентура едва ли щеше да се сети за непокорните си събратя, затворени в дълбините на „Сакро Конвенто“. Щяха да гният тук още най-малко половин година.

Конрад се вгледа в съсухреното лице на съкилийника си, който си допиваше бульона. Джовани бе прекарал тук толкова време, колкото и Джерардино. Монахът огледа и собствените си бледи, кльощави ръце, стисна лакътя си под туниката. Дали двамата с Джовани нямаше да доживеят края на дните си тук като бунтовника Джерардино? Дали ще му се отнеме възможността да осъществи дадената клетва да работи сред прокажените? Колкото и безсмислено да му се струваше, дали е възможно това наистина да е била крайната цел на Бог да ги привлече в ордена — да прекарат дните си в подземен мрак, в компанията на плъхове? Неведоми са пътищата ти, о, Боже, наистина, рече си той и взе паницата от ръцете на Джовани, за да я подаде на Дзеферино.