Францисканският заговор
- Автор: Сак Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Францисканският заговор». Краткое содержание книги:
Източник: http://book.store.bg/c/p-p/m-515/id-9762/franciskanskiat-zagovor-dzhon-s...
Обрулените от ветровете устни на Якопоне се раздвижиха.
— Брат ти.
— Фабиано ли?
— Ако не се е обрекъл на доживотна бедност, ще свърши работа.
При споменаването на мъртвия й брат Амата стисна зъби — споменът бе твърде мъчителен за нея. В същото време думите на братовчед й, че Фабиано може би се е обрекъл на бедност, извикаха усмивка, която тя едва успя да преглътне. Някой ден ще разкаже на сир Якопоне историята на „брат Фабиано“.
Чуха се стъпки, по-тежки от тези на Пио.
Готвачката бе решила лично да поднесе храната.
— Моля ви, мадона, да ми позволите лично да сервирам на госта ни — в знак на благодарност, че ви спаси живота.
Амата се усмихна.
— Виждате ли, синьор, какви добри души се грижат за вас. — Запита се дали фактът, че Якопоне и готвачката са вдовец и вдовица, има нещо общо със специалното внимание, което жената обръщаше на ранения гост.
Амата стана, за да може възрастната жена да използва стола й, и излезе от стаята, като застана край един прозорец в преддверието. Надзърна през кепенците към влажните камъни на алеята, които изглеждаха бледосиви и лъскави под лъчите на студеното зимно слънце. Амата забеляза обръснатия Орфео Бернардоне да приближава към главния вход, отпуснал глава и рамене, видимо унил. Колко неприятно за него, че се появява точно когато тя се сети за брат си. Ако след последното му посещение изпитваше някакви съмнения относно решителността си, завръщането му сега разсейваше всичките й колебания.
— Имам посетител — провикна се тя през вратата към стаята на Якопоне. — Ще довършим разговора относно съвета, който ми даде, по-късно.
Докато отиваше към входа да посрещне Бернардоне, в главата й взе да се оформя план. Той щеше да обедини в едно отмъщението й и нуждата й от закрила. Щом Якопоне укрепне достатъчно, че да може да пътува, ще заминат за Колдимецо, с надеждата, че граф Гуидо още живее в имението. Тя нямаше представа дали след нападението е останало нещо от замъка, но Якопоне вероятно знаеше. Възнамеряваше да продължава да проявява интерес към Орфео, да го помоли да ги придружи като охрана срещу разбойници по пътя, а когато стигнат до Колдимецо… идеалното място, където синът на Бернардоне да плати за смъртта на семейството й! Скалистият терен на крепостта с готовност ще приеме жертвата й; ще се превърне в жертвен олтар като плоския камък, облян в кръв, на който еврейските патриарси са клали козлите и телетата, и гълъбите си, за да изкупят своите грехове.
Въпреки мечтите си за окончателно възмездие, което повдигна духа й, унилият вид на Орфео смути Амата. Нима може да се изпита удовлетворение от убийството на човек, който изглежда така, сякаш с радост би умрял? Бледият цвят на прясно избръснатите му бузи подсилваше допълнително скръбното му излъчване. Той се стовари върху стола, поставен срещу нея край каменното огнище, но не вдигна очи да я погледне. Заби поглед в пламъците.
— Защо сте толкова тъжен, синьоре? — попита го тя. — Такъв ли сте винаги под брадата и мустаците? Мислех, че сте дошъл да ме забавлявате с разкази за пътешествията си.
— Не биваше да идвам толкова скоро. Сбърках. — Пак потъна в мълчание и се намести с лице към огъня, но не понечи да си тръгне. Устата му бе увиснала като на малоумник, който не си спомня какво е искал да каже.
Най-сетне пророни мрачно с глас на самоубиец.
— Трябва да поговоря с някого. Нека ви разкажа историята на Аладин, старецът от планината, последовател на Мохамедовия чичо Али.
Впери поглед в пламъците и започна.
— Живеел шейхът в крепостта Аламут, отвъд границите на Велика Армения. Имал градина, в която зреели всички плодове на света и се носели благоуханията на прелестни цветя. Върху земите му били издигнати мраморни палати, целите изографисани, обсипани в злато и коприна. В палатите били прокарани канали, по които във всички посоки течели вино, мляко, мед и бистра вода. Под покрива им живеели изящни девици, които пеели и танцували под звуците на лири и лютни и били особено изкусни в изкуството на прелъстяването.
Амата се усмихна на това описание. Де да беше родена и тя в такава чудна езическа обстановка, вместо да й е отреден тежкият живот на християнка! Надзърна към лицето на Орфео, но то бе все така тъжно — в пълно противоречие с цветистите му описания. Затвори очи, като не искаше бляновете й да бъдат вгорчени от незнайните му черни мисли.