Мъжът на най-добрата ми приятелка
- Автор: Кийс Мариан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Лили Христова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъжът на най-добрата ми приятелка». Краткое содержание книги:
— Прекарах от хубаво по-хубаво.
Брент и Тайлър бяха до такава степен ентусиазирани, сякаш бяха купили правата за екранизация на всичките й книги и вече подбираха актьорския състав. Окуражиха я да използва въображението си и да им каже кои, според нея, трябва да изиграят отделните роли, дори кои режисьори би предпочела.
— Знам, че са прекалено екзалтирани — сподели тя с Джим. — Но ми се струва, че моите книги ще са на първо място.
Изпи три чаши шампанско и една песен започна да й се върти в главата: „Ние сме ВЪРХЪТ!“
— Как мина? — попита Манодж. — Носиш се чак в четири без десет. Надявам се, че е било приятно.
— Страхотно. Направо нямам думи. Толкова ме харесаха, че се кефихме почти колкото със секс. Ами! Повече.
— Пак ли отиваш да харчиш пари?
— Можеш да се обзаложиш. Нощна обиколка на магазините. Сега щастлив ли си?
Петък сутринта, първото нещо
Чакаше я имейл от Клер Колтън от „Садърн Крос“, който гласеше: „Благодаря, но не ми е нужна книгата на Джема Хоган.“ Повтаряше това, което бе казала Таня и самата Джоджо мислеше — забавна бе, но като книга не струваше.
Добре, реши Джоджо, гладейки се по брадичката. Кой е следващият? „Б&Б Колдър“? Работата беше, че издателите й се изчерпваха; постоянно се сливаха и поглъщаха един друг, докато накрая в Лондон бяха останали шест големи фирми. Няколко дъщерни издателства продължаваха да съществуват под шапката на големите къщи, но ако един редактор отхвърли ръкописа, не можеш просто да го препратиш на друг от същото издателство. При всеки издател човек имаше само по един шанс, затова трябваше да избира редакторите изключително внимателно. Към кого да се обърне в „Б&Б Колдър“? Не Франц Уайлдър — редакторът на годината, в това беше дяволски сигурна! Чуваше смеха му на хиена, докато чете „Таткото беглец“.
На книгата й трябваше някой по-млад, който все още не е стигнал до върха. Хрумна й: Хариет Дж. Евънс, млада и напориста, беше оставила своя следа с покупката на два много добри романа. Как досега не се беше сетила за нея? Вдигна телефона.
— Изпрати ми го по мрежата — отговори Хариет.
После Джоджо отиде при Манодж, за да му покаже книгата джобен формат, която беше купила предната вечер. Посочи му и тайното място, където можеше да крие цигарите си, когато Ричи Гант мина покрай бюрото му. Тя го усети, преди да го види — леко чувство на отвращение пробяга по кожата на гърба й. И ето го — косата му с твърде много гел, костюмът — прекалено евтин, вратът му — с много, много лунички.
Той поспря, хвърли й поглед, пълен с неприязън, след което, за нейна изненада, се изсмя в лицето й.
— Смееш се на виц, който само ти чуваш? — изгледа го снизходително тя. — Бедният човек.
Но той отново се изсмя и дъхът му я блъсна в гърдите. Изгледа го как полека се понася надолу по коридора, като не спираше да се хили.
— Нещо става — каза тя на обезпокоения Манодж, — разбери какво.
След като се повъртя петнадесетина минути около копирната машина, Манодж й докладва:
— Снощи всички са излизали заедно.
— Кои?
— Брент, Тайлър, Джим и Ричи.
— Защо не са ме поканили?
— Ходили са на клуб със стриптийз.
— И какво пречеше да ме поканят?
— Да не се чувстваш неудобно.
— Нямаше да се чувствам неудобно.
— Но може би за тях би било неловко.
Стриптийз клуб! Ричи Гант, малкият мръсник. Отново го беше направил: обядът в „Каприз“ беше нищо пред вечерта с красиви голи танцьорки. Тя гореше, чувстваше се пренебрегната. Брент и Тайлър я бяха завели на обяд и, вярно, бяха изкарали чудесно, но истинската веселба е била планирана за по-късно. През цялото време просто са й се надсмивали.
Не беше наивна, знаеше, че се случват такива неща, но й се струваше, че в издателския бранш има малко повече класа. Спомни си колко щастлива се бе почувствала в колата и потръпна. Джим Суийтмън трябваше да й каже, че по-късно ще излизат с Ричи Гант, но Джим беше страхливец и се боеше, че вестителите на лоши новини ги убиват. Съобщаваше само добрите.
Мъже, помисли си тя с презрение. Безполезни твари с ум и пенис, които не могат да бъдат използвани едновременно.
После гневът й се насочи към жените, които си събличаха дрехите за удоволствие на мъжете и пречеха на работата на другите жени. Как мъжете да уважават работещите жени, щом могат да платят на други жени, за да се събличат пред тях? Как след това да не приемат всички жени като играчки?