Мъжът на най-добрата ми приятелка
- Автор: Кийс Мариан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Лили Христова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъжът на най-добрата ми приятелка». Краткое содержание книги:
Дявол да го вземе, рече си Джоджо. Тези книжлета й купуваха лака за нокти, но искаха много работа, а отплатата беше скромна.
Кой беше следващият? Патриша Евънс от „Пелъм“. Но Патриша не й беше простила, че не прие предварителното предложение за „Любовта и фереджето“. След като два дни умува над „Таткото беглец“, редакторката изпрати стандартно писмо за отказ. Джоджо можеше да се обзаложи, че Патриша не е чела книгата. Наред беше Клер Колтън от „Садърн Крос“. Така че, въпреки че нямаше добри новини, позвъни на Джема. Политиката й беше редовно да се обажда на всичките си автори, без значение колко малко приходи й носеха, и да ги в държи в течение.
— Не съм я продала още, Джема. Отказаха ми от още две места. Но не се тревожи, тук има предостатъчно издатели.
— Не можем ли отново да опитаме при редактора на Лили Райт?
— Не, определено не можем.
— Добре. Ще помисля за ново име.
— Изненадай ме.
— „Предателство“.
— Прекалено в стила на Даниел Стийл. Всъщност знаеш ли, не е моя работа да ти го казвам, но някак трябва да излезеш от стереотипа. Всичките заглавия, които избираш, са, как да кажа, мрачни.
— Защото аз съм мрачна.
— Е, както и да е. Обади ми се, когато измислиш подходящо заглавие.
Глава 19
Четвъртък сутринта
Брент и Тайлър, двамата агенти от Асоциацията на творците, пристигнаха и фоайето блесна като огряно от слънце. Брент беще рус, а Тайлър — тъмнокос, но и двамата притежаваха прекрасен слънчев загар и излъчваха очарованието на Западния бряг през всяка пора на кожата си. Носеха ленени панталони и памучни блузи — и въпреки че и двамата бяха уморени от часовата разлика, очите им блестяха. Освен това имаха подозрително хубава кожа.
Джим Суийтмън представи Джоджо като жената, открила „Любовта и фереджето“.
— Дължим ви голяма благодарност — прекалено драматично заяви Брент.
— Да, нямаше да сме тук, ако не бяхте вие.
— И нямаме търпение да прочетем и другите ви автори. Чухме възхитииителни отзиви за тях.
— Възхитииителни.
— Наистина великолепни.
Джоджо се засмя.
— Радвам се да се срещнем, момчета.
На връщане към кабинета си се сблъска с Марк.
— Запознай се с красавците от Асоциацията — промърмори тя с крайчеца на устата си. — Пред тях ние, останалите, приличаме на излезли от „Нощта на ходещите мъртъвци“.
Марк им хвърли един поглед.
— Те са единственото цветно петно в този черно-бял свят.
— Като пътят с павета от „Магьосникът от Оз“.
— Или детето с червеното палто в „Списъкът на Шиндлер“. Е, аз съм на линия.
— Внимавай. Ще ти се нахвърлят като глутница вълци.
— По-скоро като хлебарки — тихо й отговори Марк, когато десет минути по-късно се срещнаха в заседателната зала за кратка поздравителна церемония.
Всички от агенцията присъстваха. Тук беше Дан Суон, който изглежда вече никога нямаше да свали мъхнатата си шапка — с нея добиваше вид на отявлен ексцентрик, реши Джоджо. Той седна до нея и се загледа хипнотизиран в почернялата от слънцето двойка.
— Приличат на хора — прошепна. — Само че са по-лъскави.
После пристигна Джослин Форсайт, вървейки вдървено с костюма си в дискретно райе, англичанин до мозъка на костите си, и нарече Брент „стари друже“, а Тайлър — „мило момче“.
След това изгряха Лобелия Френч и Орора Хол, които, както обикновено, гледаха през нея като през празно пространство, след тях почитаемият Таркин Уентуърт, който й хвърли поглед на неприкрита омраза.
Но имаше една особа, ненавиждана дори повече от нея и тя тъкмо влизаше — Ричи Гант, който изглеждаше по-непривлекателен от обикновено. За секунда и четиримата се оказаха сплотени в презрението си към него.
Олга Фишър седна от другата й страна и погледна Брент и Тайлър.
— Великолепна кожа, какво ще кажете?
— Интересно, какъв нощен крем използват?
— „Ла Мер“ — питах ги. Имам филм за африканската дива свиня. Не са най-красивите създания, но са интересни. Ще оставя касетата на онова момче.
— Манодж. Вече е за постоянно. Луиза няма да се връща.
— И аз, ако бях майка на онова сладко ангелче, нямаше да помисля да се върна на работа.
— Нямаше ли? — а я наричаха „Мъжетрошачка“.
— Авторите се нуждаят от внимание, също като децата, но не ти се отплащат по същия начин. Ти би ли се върнала?
— Естествено.
— Сега мислиш така.
— Разбира се, че ще…
Но Марк помоли за тишина и Джоджо бе принудена да млъкне.
Срещата се проточи до обяд и тогава дойде моментът на истината: Джоджо щеше да обядва в „Каприз“ заедно с Джим и американците, но се опасяваше, че Джим ще им натрапи и Ричи Гант в последния момент. След като това не стана, тя каза на Джим в таксито, докато се връщаха на работа: