Мъжът и жената интимно (Проблеми на нормалния и смутения полов живот)
- Автор: Шнабл Зигфрид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ото Златарев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъжът и жената интимно (Проблеми на нормалния и смутения полов живот)». Краткое содержание книги:
В последно време, в периода на изграждаме на зрелия социализъм, когато проблемите на комунистическата нравственост и формирането на социалистическия начин на живот добиват първостепенно значение, въпросът за половото възпитание на младежта, и не само на младежта, се променя и получава особена актуалност. В това отношение съществуват ясни и категорични партийни постановки. В известното си писмо до ЦК на ДКМС др. Тодор Живков недвусмислено отбелязва: „Въпросите на сексуалната култура, на сексуалното възпитание на младите поколения продължават да стоят почти инкриминирани пред обществеността. Невежеството в тази област често подлагa на излишен риск физическото и моралното здраве на младежите.
Очевидно налага се да се създаде цялостна система за сексуално и семейно брачно възпитание на подрастващите поколения“.
От тези позиции заслужава да се даде висока оценка на инициативата на ДИ „Медицина и физкултура“ да преведе и поднесе на нашите читатели известната и претърпяла много издания книга на познатия сексолог от Германската демократична република д-р З. Шнабл — „Мъжът и жената интимно“.
Книгата на д-р Шнабл представлява едно цялостно компетентно научно изследване и популярно изложение на целия комплекс от сложни и деликатни проблеми, свързани с половия живот на човека. Изложението се характеризира с дълбок психологизъм, с много добро познание на всички ония трепети, вълнения, тревоги и други, които съпътствуват мъжа и жената в сферата на тяхната сексуалност и интимни отношения. Това дава възможност на всеки читател да се срещне с въпроси, които лично го интересуват, и да получи идеи за правилна ориентация на поведението си. Силната убедителност, с която се отличава този труд, произтича от обстоятелството, че материалът не е написан абстрактно, нравоучително, а на базата на конкретния опит на автора като дългогодишен ръководител на семейна и сексуална консултация в гр. Карлмарксщадт, както и въз основа на редица анкетни и други проучвания.
Научната разработка, а наред с това и ясното популярно изложение правят книгата не само полезна за масовия читател, но много ценно ръководство и за лекаря, който има задълженията да съдействува за половото възпитание на хората. И не само това — тя му дава възможност да навлиза по-дълбоко в душевността на невротично болните, потърсили съвет и помощ от него.
Заслужава особено дебело да се подчертае, че книгата на д-р Шнабл е написана от позициите на комунистическата нравственост и е пропита с голяма любов към човека, висока етичност и една ясна и убедителна тенденция за запазване и укрепване на семейството.
Няма никакво съмнение, че „Мъжът и жената интимно“ ще бъде приета много добре от читателите и ще допринесе за сексуалното възпитание на трудещите се и младежта.
„Поради този духовен разврат, от който той вече не може да се спаси, поради постоянните загуби на сокове и трайната нервна възбуда болният постепенно се изтощава до такава степен, че в него настъпва предразположение към всички възможни нервни заболявания; всички нормални функции на тялото и на духа биват напълно; разрушени и унищожени. Онанизмът може в края на краищата да заболее от душевно страдание, вследствие ча което да падне по-ниско от животно; немалко от тези нещастници завършват в лудницата или със самоубийство“.
Имало е дори лекари, които не се задоволявали с предупреждения, а се борели срещу „порока“ много по-енергично, с нож в ръка. Вайнхолд (около 1820 г.) оперирал препуциума на онанистите и пломбирал половите им органи с тел. Той с удоволствие прилагал този ужасен метод и при бедни хора, за да ги предпази от твърде много деца, с което ги принуждавал да водят целомъдрен живот. Някои лекари „лекували“ женския онанизъм с хирургическо отстраняване на клитора — и това не в Средновековието, а в нашето столетие.
Не мастурбацията, а ужасяващите легенди за нейните последици нанасят психическа вреда, защото насаждат страх от болести и от наказание за греховната порочност на собственото тяло. Този страх от призраци живее все още в много глави. Всеки психотерапевт може да съобщи за пациенти, които под действието на такива насаждани от обкръжението страхове години след „самоопозоряването“ си са развили хипохондрични оплаквания, свързани с „прегрешенията на младостта“.
Оргазъмът и еякулацията, предизвикани с мастурбация, не се различават физиологически от тези при коитус. Само прекаляването с тях може да се отрази неблагоприятно на здравето; при това е съвсем все едно дали се касае за ипсации или за сношения. Но до такива злоупотреби се стига изключително рядко, тъй като желанието не се явява по-често, отколкото е необходимо за задоволяването на организма. Впрочем сексуални дразнения, отговарящи на ипсацията, се наблюдават при почти всички бозайници, чийто живот едва ли би могъл да се нарече „развратен“.
Защо трябва да се прави още по-тежък животът на тези хора и да се докарват те до раздвоение с морални скрупули и с напълно неоснователни заплахи за болест? Те и без това страдат от временната или трайната липса на партньор и жадуват за сексуален контакт. Само защото в своето самотно убежище търсят от време на време необходимата замяна на онова, което за другите е само част от богат любовен и полов живот? Не е ли по-добре да им се каже открито, че техните действия не са нито осъдителни, нито нездравословни? И застъпваното още от Фройд и неговите ученици гледище, че ексцесивният71 онанизъм може да предизвика неврастения, защото при него оргазъмът се разсейвал и рядко водел до пълно задоволяване и отпускане, не се споделя вече от почти всички съвременни специалисти. И преданието за дълбоките кръгове около очите, по които можело да се разпознаят мастурбиращите, е само басня, която вероятно е била измислена, за да отблъсква хората от „самоопозоряването“. Изключено е потентността на мъжа или способността на жената да изживява оргазъма да се повлияят от това, че някога през живота си те са мастурбирали.
Нашата анкета показва следното за разпространението на ипсацията сред мъжете и жените:
Цифрите в тази таблица съвпадат почти напълно с данните на другите автори. Повечето от случаите в графата неотговорили трябва да се разглеждат като отказ да се даде утвърдителен отговор (въпреки анонимността). По такъв начин най-малко 40% от жените и 90% от мъжете са мастурбирали някога в живота си.
Съгласно нашата анкета две трети от мъжете, но само една осма от жените са мастурбирали предимно във възрастта преди 20 години.
В различните възрастови групи съотношението между мастурбиращите мъже и жени е:
• до 20 години на 4,5 мъже се пада 1 жена;
• от 21 до 30 г. на 2 мъже се пада 1 жена;
• над 31 година на 1 мъж се пада 1 жена.
Тези данни показват, че жените мастурбират по-малко от мъжете вероятно защото женското либидо се разгръща силно едва при контакт с партньора и досега е било осъждано от обществото по-остро, отколкото мъжкото. По-късно ипсацията се разпределя сравнително равномерно във всички възрастови периоди от живота на жената. Жените с по-високо образование, особено неомъжените, я използуват по-често вероятно защото сред тях, както вече показахме, са повече ония, които могат да стигат до оргазъм и не са в състоние да се откажат от сексуално разтоварване.
71
Excessuc (лат.) — излишество, прекаляване (б.ред.).