Вълците от Кала

Другите трима като един обръщат конете и се понасят към тях. Моли изпуска чинията, пада по гръб, пламъците я обгръщат.

— Скачай, Поуки! — крещи истерично Джейми пред неумолимо приближаващата се смърт. — Бягай, дяволи те взели!

Отново го изпълва онова усещане за справедливост. Те са постъпили правилно — да, защото Вълците могат да бъдат победени, макар че вероятно никой от четиримата смелчаци няма да оцелее, за да разказва, а ездачите ще отнесат мъртвия си другар и никой няма да разбере.

Чува се свистене на тетива и Поуки изпраща нова стрела. После един прехващач го удря в гърдите и тялото му избухва; от ръкавите, крачолите и между копчетата на издутия му панталон извират фонтани от кръв. Джейми е облян от горещата каша, в която се е превърнал приятелят му. Изстрелва втора стрела и тя се забива в сивия кон. Знае, че е безсмислено, но въпреки това се навежда, когато чува бръмчене над главата си. Един от конете го блъска и той се изтъркулва в канавката, където Емън бе предложил да се скрият. Безполезният ба излита от ръцете му. Той се просва на земята. Знае, че когато се върнат, единствената му надежда е да лежи неподвижно и да се прави на мъртъв. Те няма да го оставят така, разбира се, че няма, но единственото, което му остава, е да лежи и да се опита да придаде на очите си мътния поглед на мъртвец. Подушва прах, чува песента на щурците и се съсредоточава върху тези неща, съзнавайки, че последното, което ще види, ще са озъбените ласки на Вълците, когато се надвесят над него. Те се връщат с тропот.

Единият се обръща, докато го подминават, и хвърля прехващач. В този момент обаче конят му подскача, за да не се спъне в трупа на поваления Вълк, гърчещ се в предсмъртна агония. Прехващачът прелита над Джейми, пропуска го на сантиметри. Оръжието блуждае, търси жертви. После отлита в полето.

Вълците продължават на изток в облак прах. Прехващачът се връща и пак прелита над Джейми, този път по-високо и по-бавно. Сивите коне се изгубват от поглед зад завоя на петдесетина метра от него. Последното, което вижда, са три развети зелени наметала.

Джейми се изправя в канавката; краката му са омекнали. Прехващачът се връща, този път право към него, но вече се движи бавно, сякаш силите, които го движат, го напускат. Джейми се връща на пътя, отпуска се на колене до обгорените останки на Поуки и взима падналия си ба. Стиска го здраво като удавник сламка. Прехващачът се приближава. Джейми вдига оръжието и когато зловещото нещо идва, го удря с все сила. Прехващачът пада в прахта до едната обувка на Поуки и остава там, като гневно забръмчава при опита да се вдигне отново.

— На ти, мръснико! — кресва Джейми и започва да го засипва с прах; от очите му рукват сълзи. — На ти, мръснико! На! На!