Последната империя

Излезе на балкона и седна до боядисания в бяло дървен парапет. Балконът, разбира се, беше пометен от саждите. Долу на двора Марш продължаваше да разговаря с Келсайър и Реноа. Вин вдигна глава и забеляза озарените от червеникава светлина голи хълмове отвъд града.

„Само от няколко месеца съм благородничка, а вече презирам всичко, което не е култивирано. — Никога досега не беше определяла околния пейзаж, като «гол» или «безплоден». — А Келсайър казва, че някога земята е била по-плодородна, отколкото са сега дори градините на благородниците“.

Дали се надяваше, че това може да се възстанови? Пазителите помнеха езици и религии, но не можеха да запазват отдавна изчезнали семена от растения. Не можеха да накарат сипещата се от небето пепел да спре. Наистина ли вярваха, че ще успеят да променят Последната империя?

Освен това нима лорд Владетеля не заслужаваше заемания пост? Нали той бе победил Дълбината, или поне така твърдеше. Той беше спасителят на света и той бе допринесъл за повечето от последвалите промени. Какво право имаха те да му го отнемат?

Често се замисляше за тези неща, макар да не ги споделяше с другите. Всички изглеждаха вдъхновени от плана на Келсайър, някои дори споделяха възгледите му за бъдещето. Но Вин не беше толкова уверена. Рийн я беше научил да е скептична дори в оптимизма си.

А ако имаше план, който да разбуди скептицизма й, това бе точно този.

Но трябваше да признае, че беше пропуснала момента, в който да го подлага на съмнение. Вече знаеше причината, поради която бе останала в групата на Келсайър. Не беше заради плана, а заради хората. Харесваше Келсайър. Харесваше Доксон, Бриз и Хам. Харесваше дори странния малък Дух и неговия чичо. С тези хора бе готова да работи каквото и да се случи.

„Че това съществена причина ли е да им позволиш да те убият?“ — обади се в нея гласът на Рийн.

Вин се поколеба. Напоследък гласът му я спохождаше по-рядко, но не беше изчезнал напълно. Шестнайсет години постоянно обучение не можеха да се забравят така лесно.

След малко дойде Марш. Изгледа я строго и каза:

— Келсайър, изглежда, очаква да посветя тази вечер на обучението ти по аломантия. Така че да започваме.

Вин кимна. Марш продължаваше да я гледа, очевидно очакваше по-ясен отговор.

„Не си единственият, който може да се държи дръпнато, приятелче“.

— Хубаво тогава — рече той и седна до нея. Гласът му малко се смекчи. — Келсайър каза, че не си отделяла много време да тренираш вътрешните си психични способности. Така ли е?

Вин кимна отново.

— Повечето напълно развити Мъглородни пренебрегват тези способности — продължи той. — И това е грешка. Бронзът и медта може да не са толкова зрелищни по действие, колкото останалите метали, но са сериозна сила в ръцете на подготвен човек. Известно е, че инквизиторите използват бронз, а Мъгливите престъпници оцеляват благодарение на медта. От тези два метала бронзът е по-изтънченият. Мога да те науча да го използваш правилно — ако се упражняваш с това, което ти покажа — и тогава ще разполагаш с преимущество, което мнозина Мъглородни, както казах, пренебрегват.