Пръв сред римляните (Част I: Коварни планове)
- Автор: Маккалоу Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Тодоров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Пръв сред римляните (Част I: Коварни планове)». Краткое содержание книги:
Сула затвори очи. Дори не му трябваше да се прави на уморен.
— Платих му предварително, Гай Юлий, така че не знам дали е имало пари в къщата или не.
Цезар стана от стола си.
— Е, аз направих каквото можах — изгледа той строго неподвижния Сула, но от това нямаше особен смисъл, след като раненият лежеше със затворени очи. — Дълбоко ти съчувствам, Луций Корнелий — допълни той, — но така или иначе, знаеш, че подобно поведение от твоя страна няма да те отведе доникъде. Дъщеря ми едва не умря от глад заради необмисленото си привързване към теб и все още не е успяла да се възстанови напълно. Което, уви, те превръща в доста нежелан съсед за мен, дори и да признавам, че не си сторил нищо, за да подтикнеш или дори окуражиш момичето, и не само това, ами напротив — тя самата ти е причинила доста неприятности. Но това единствено доказва, че и за теб самия ще е по-добре, ако се пренесеш да живееш другаде. Вече писах на мащехата ти в Цирцеи, за да я уведомя какво се е случило в нейно отсъствие, но също така и да й съобщя, че отсега нататък може да се смята за нежелана от всички обитатели на улицата. Най-добре би било за нея да си потърси нов дом в Карине или на Целийския хълм. Всички съседи сме кротки люде, които, колкото и да ми е неприятно да ти го кажа, по-скоро биха се обърнали с жалба до градския претор, отколкото да позволят и занапред да ги лишават от правото на спокойствие и заслужена почивка. Повтарям, Луций Корнелий, би ми било много неприятно, но още едно увеселение като онзиденшното и лично ще внеса жалба до градския претор. И на мен като на всички мои съседи ми е дошло до гуша от вас.
Сула нито удостои с някакъв жест посетителя си, нито дори благоволи да си отвори очите. Цезар вече се чудеше дали изобщо нещо от тирадата, която току-що му беше произнесъл, е стигнала до ушите му, когато събеседникът му юнашки захърка. Разговорът като че ли трябваше да се отложи за друг път.
Но не Гай Юлий Цезар получи пръв писмо от Цирцеи, а Сула. Още на другия ден дотича пратеник, който му донесе съобщение от иконома на Клитумнината вила, че господарката му е била намерена мъртва върху морските скали, граничещи с имението й. При падането й се бил строшил вратът, но нямало следи от предумишлено убийство. Както Сула добре знаел, в последно време господарката била изпаднала в дълбоко униние и по всичко изглеждало, че сама е сложила край на живота си.
Той се надигна и спусна нозе на пода, после нареди на един от робите:
— Приготви ми банята и извади от раклата тогата ми.
Раната на слепоочието му беше започнала да заздравява, но все още кожата около нея беше насинена и подута. Като се изключи това, видът му с нищо не подсказваше за премеждията му отпреди два дни.
— Ще отидеш при Гай Юлий Цезар и ще го помолиш да дойде — заповяда Сула на иконома Ям, след като излезе от банята и се облече.
Той твърде добре разбираше, че от тази среща зависи цялото му бъдеще. За щастие след празненството Сцилакс беше отвел Метробий със себе си, въпреки че момчето настояваше да изчака любимия си Сула, за да разбере какво му се е случило. Това, заедно с неочакваната поява на Цезар още рано сутринта, бяха единствените усложнения, които Сула не беше предвидил в плана си. Но пак му се беше разминало. Не щеше и съмнение, че късметът не би му изневерил! Чак му настръхваше косата при мисълта как Ям отива да вика на помощ Цезар, а той от своя страна намира насред къщата на Клитумна не друг, а Метробий. Сенаторът неведнъж беше давал да се разбере, че не ще и да слуша за предполагаемите нощни подвизи на Сула, но само да се беше сблъскал с малкия хомосексуалист и мнението му за и без това съмнителния му съсед щеше да се промени, и то коренно. А на Метробий дори не би му минало през ума да се скрие. „Като нищо щях да се насадя на пачи яйца“ — каза си Сула. Трябваше да спре, преди да е изпуснал напълно контрола върху положението. Първо Стих, после Никополис, а сега и Клитумна… Е, ако не друго, то поне вече нищо не можеше да му попречи да заживее поновому.