Пръв сред римляните (Част I: Коварни планове)
- Автор: Маккалоу Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Тодоров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Пръв сред римляните (Част I: Коварни планове)». Краткое содержание книги:
Сула го придружи до входната врата и му подаде ръка, усмихвайки се със стиснати устни, защото много добре знаеше какво въздействие имаха дългите му и остри кучешки зъби, а съседът му не заслужаваше смразяващите гримаси, с които той беше плашил толкова време двете си любовници. Не, Цезар заслужаваше да бъде ухажван. Без да подозира за предложението, което преди време самият Цезар беше отправил към Гай Марий, сега Сула беше стигнал до същата мисъл. Какъв по-добър начин да си спечели благоволението на цензорите — и на електората като цяло — от този да вземе за жена една Юлия? Особено когато сама му се бе предложила и едва не беше умряла заради него.
— Ям! — извика той на иконома, след като затвори вратата зад гостенина си.
— Да, Луций Корнелий?
— Не приготвяйте вечеря. Нека цялата къща уважи господарката Клитумна с траур, а ти лично ще се погрижиш робите й да се върнат възможно най-скоро от Цирцеи. Отивам да уредя погребението й.
„И — помисли си Сула, докато набързо си стягаше багажа, — да взема малкия Метробий със себе си, та да се сбогуваме. Сбогом на всичко, което е било досега, сбогом и на Клитумна. Няма да ми липсват нито тя, нито годините, прекарани с нея. Ще страдам единствено за Метробий. И то много, ужасно много!“
Речник
Абсолво — латинският термин, използван, за да се признае публично призованият пред съда за оправдан.
Авгур — свещенослужител, чиито функции се изразяват не толкова в това, сам да предсказва бъдещето, колкото да осигури всичко необходимо за гадателствата, извършвани от други. Всички авгури, дванайсет на брой — шестима патриции и шестима плебеи — образуват колегията на авгурите. До минаването на предложения през 104 г. пр.Хр. от Гней Домиций Ахенобарб лекс Домициа де сацердоциис авгурите са се избирали единствено от членовете на колегията. Според новия закон обаче започват да се избират публично от народа. Авгурът нито предсказва бъдещето, нито провежда авгуриите по своя воля. Задачата му се състои в това да провери дали предметите или знаците, по които се извършва гадаенето независимо дали става въпрос за започване на война, свикване на събрание, приемане на закон или каквито и да било други държавни дела, — са получили одобрението на боговете. Понеже е съществувал наръчник, по който точно да се определят знаците, представляващи знамения, човек не е трябвало задължително да притежава способности на медиум, за да бъде избран за авгур. Дори напротив, в Рим винаги се е гледало с недоверие на хората, твърдящи, че притежават свръхестествени способности, и се е държало всичко да бъде „по книга“. Авгурът е носил тога трабея (вж. статия), а в ръцете си е държал специална пръчка, наречена литуус.
Аве аткве вале — „привет и сбогом“.
Агера — двойната крепостна стена, защищаваща Рим откъм най-уязвимата му страна: покрай Есквилинския хълм. Агера представлява част от Сервиевите стени.
Агер публикус — земя, представляваща колективна собственост на римските граждани. В голямата си част е територия, придобита по правото на завоевателя или отнета от законните си притежатели като наказание за нелоялност към договора с Рим. Последното важи особено за римските земи из целия Италийски полуостров. Бива раздавана за ползване от държавата по принципи, които фаворизират едрите поземлени собственици. От различните територии на агер публикус в Италия най-много спорове и въоръжени конфликти предизвиква т.нар. агер Кампанус, земя, принадлежала в миналото на град Капуа, но отнета от римляните след редицата бунтове, вдигнати от гражданите му.
Адамас — диамант. Древните са го знаели като най-твърдото вещество на земята и имали ли са възможността да се сдобият с него, използвали са го като инструмент за рязане. В онези години всички диаманти са идвали или от Скития, или от Индия.
Адриатическо Море (или Маре Адриатикум) — морският басейн, отделящ Италийския полуостров от Илирик, Македония и Епир; на юг преминава в Йонийско море.
Азиатска провинция — западният бряг и хинтерландът на днешна Турция — от Троада на север до ликийския бряг срещу Родос на юг. По време на републиката столица на провинцията е бил Пергам.
Азилум — част от малката седловина, образувала се между двете могили на Капитолия; носи древното си название, означаващо „убежище“, защото това е било мястото, където всеки беглец може да се спаси както от силата на закона, така и от личното отмъщение на своите преследвачи и където никой няма право да го задържа насилствено. Мястото е било обявено за убежище на преследваните от самия Ромул, който е целял по този начин да привлече повече заселници в новооснования Рим.