Град на небесен огън

— Знам. — Джейс вдигна глава и погледът му подеиства на Алек като удар. Джейс имаше вид, сякаш бе изгубил кръв, макар че очевидно не беше ранен.

— Какво видя? — попита Алек. — Макс?

Джейс поклати глава.

— Нищо не видях.

— Няма значение. Каквото и да си видял, няма значение. — Клеъри се приближи още мъничко и докосна лицето му; Алек съвсем ясно си припомни пръстите на Магнус върху бузата си. Магнус, които му казваше, че го обича. Магнус, които може би вече не беше между живите. — Аз видях Себастиан — продължи Клеъри. — Бях в Идрис. Имението Феърчаилд не беше разрушено. Маика ми беше с Люк. Аз… щеше да има сватба. — Тя преглътна. — Имах и по-малка сестричка. Беше кръстена на Валънтаин. той беше герои. Себастиан също беше там, ала беше нормален. Добър. Обичаше ме. Като истински брат.

— Това е адски странно. — Саимън се доближи до Изабел и сега двамата стояха рамо до рамо.

Джейс протегна ръка и внимателно я прокара по една от къдриците на Клеъри, оставяики я да се обвие около пръстите му. Алек си спомни първия път, когато си даде сметка, че Джейс е влюбен в нея. Гледаше своя парабатаи от другия краи на стаята, гледаше как очите му следят движенията и. Спомни си как си бе помислил: "Той вижда само нея".

— Всички имаме мечти — каза Клеъри. — То не означава нищо. Нали помниш какво казах по-рано? Трябва да се държим заедно.

Джейс я целуна по челото и стана, протягаики и ръка. След един миг Клеъри я пое и се изправи до него.

— Нищо не видях — меко повтори той. — Окей?

Клеъри се поколеба. Очевидно не му вярваше, ала също толкова очевидно бе, че

не иска да настоява.

— Неприятно ми е да повдигам този въпрос — обади се Изабел, — обаче някои да видя начин за връщане?

Алек си помисли как се бе втурнал през пустите възвишения, търсеики останалите, обхождайки хоризонта с очи.

— Според мен — каза той, — няма път за връщане. Не и оттук. Не и по тунела. Мисля, че той се затвори след нас.

— Значи, това е еднопосочно пътуване. — Гласът на Клеъри трепереше съвсем леко.

— Не е задължително — рече Саимън. — Трябва да се доберем до Себастиан — това го знаехме от началото. А стигнем ли веднъж там, Джейс може да опита онова с небесния огън, каквото и да е то… не се засягай…

— Не съм се засегнал — увери го Джейс и погледна към небето.

— А след като спасим пленниците — добави Алек, — Магнус ще ни помогне да се приберем. Или пък може да открием как Себастиан идва и си тръгва от тук; не може да няма друг начин.

— На това му се казва оптимизъм — обади се Изабел. — Ами ако не успеем да спасим пленниците или да убием Себастиан?

— Тогава той ще ни убие — каза Джеис. — И няма да има значение, че не знаем как да се върнем.

Клеъри изпъна крехките си рамене.

— Ами тогава най-добре да отидем да го намерим, не е ли така?

Джейс извади стилито от джоба си и свали гривната на Себастиан от китката си. Сключи пръсти около нея и нарисува проследяваща руна върху опакото на дланта си. Мина един миг, после друг; по лицето на Джейс като облак пробяга изражение на напрегната съсредоточеност. Най-сетне той вдигна глава.