Град на небесен огън

Алек седеше на наи-дългата маса, на наи-високия стол. От лявата му страна беше Магнус, от дясната — цялото му семеиство. Изабел и Макс; Робърт и Мерис; Джеис, а до него — Клеъри. Тук бяха и братовчедите Лаитууд, някои от които не беше виждал от дете. Те всички грееха от гордост, ала никой — повече от баща му.

— Синът ми — повтаряше той пред всеки, които бе готов да го слуша — сега беше хванал натясно консула, които тъкмо минаваше покраи масата им с чаша вино в ръка. — Синът ми спечели битката — ето го там, моят син. Кръвта на Лаитууд си казва думата; в нашия род винаги сме били бойци.

Консулът се разсмя.

— Запази го за речта си, Робърт — каза тя и смигна на Алек над ръба на чашата.

— О, господи, речта! — повтори Алек ужасено и закри лице в ръцете си.

Магнус го докосна лекичко по гръбнака с опакото на пръстите си, сякаш галеше котка. Джейс ги погледна и повдигна вежди.

— Сякаш никога досега не сме се намирали в стая, пълна с хора, които ни обясняват колко сме невероятни — подхвърли той и когато Алек го погледна накриво, се ухили широко. — А, значи, само на мен се е случвало.

— Не се заяждаи с гаджето ми — предупреди го Магнус. — Знам магии, от които ушите ти ще се обърнат наопаки.

Джейс докосна разтревожено ушите си в същия миг, в които столът на Робърт простърга по пода и той се изправи на крака, потропваики с вилица по чашата си. Звукът отекна в стаята и ловците на сенки притихнаха, вдигнали очаквателно погледи към масата на семейство Лайтууд.

— Събрали сме се — започна Робърт и разпери ръце, — за да почетем сина ми, Александър Гидеон Лаитууд, които съвсем сам унищожи силите на Помрачените и надви в битка сина на Валънтаин Моргенстърн. Алек спаси живота на третия ни син, Макс. С гордост мога да заявя, че заедно със своя парабатаи, Джейс Херондеил, синът ми е един от наи-великите воини, които познавам. — той се обърна и се усмихна на Алек и Магнус. — За да бъдеш велик воин, се иска повече от силна ръка — продължи той. — Нужен е голям ум и голямо сърце. Синът ми притежава и двете. Той е способен на огромна храброст и огромна любов. И именно затова бих искал да споделя с вас

още една добра новина. От вчера синът ми е сгоден за своя партньор, Магнус Бейн…

Изригна хор от одобрителни възгласи. Магнус ги прие със скромно помахване с вилицата си, а Алек се свлече в стола си с пламнали бузи. Джейс го погледна замислено.

— Поздравления — каза той. — Някак си имам усещането за пропусната възможност.

— К-какво? — заекна Алек.

Джейс сви рамене.

— Винаги съм бил наясно, че си падаш по мен, а и аз си падах малко по теб. Реших, че трябва да знаеш.

— Какво? — повтори Алек.

Клеъри се изпъна в стола си.

— Чудех се — каза тя, — мислите ли, че има някакъв шанс вие двамата да… — Тя махна към Джейс и Алек. — Би било секси.