Под купола 1 част
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Плеяда
- ISBN: 978-954-409-306-8
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Социально-философская фантастика
Электронная книга - «Под купола 1 част». Краткое содержание книги:
— Имате много лошо мнение за хората, които са ви избрали, господин съветник.
Големия Джим отвори уста, за да му отвърне — Барби предполагаше, че ще каже нещо от сорта на: „Непрекъснато се убеждавам в това“, ала явно осъзна, че голяма част от жителите на Честърс Мил следят словесния им сблъсък на широкоекранен телевизор. С перфектно дигитално качество на картината.
— Ще изтрия от лицето ти самодоволната ти саркастична усмивчица, Барбара — процеди Рени.
— Ние също ли не бива да се усмихваме? — попита Джулия.
Джо Плашилото прикри устата си с длан, но усмивката му не остана незабелязана от Рандолф и Големия Джим. Сподавеният му кикот също бе достатъчно красноречив.
— Ей, хора! — извика им младши лейтенантът. — Разчистете по-бързо района, защото времето напредва!
— Джулия, обърни тази камера към мен — заяви Барби.
Тя изпълни молбата му.
16.
„Дипърс“ буквално се пукаше по шевовете — дори паметното новогодишно шоу за посрещането на 2009, когато специални гости бяха музикантите от „Ватикан Секс Китънс“, не познаваше подобно стълпотворение от хора. И никога досега заведението не бе събирало толкова тиха публика. Над петстотин души се бяха наредили като сардели един до друг и наблюдаваха съсредоточено как уебкамерата се завърта на сто и осемдесет градуса и се заковава върху Дейл Барбара.
— Ето го моето момче — прошепна Роуз Туичъл и се усмихна.
— Здравейте, приятели — каза Барби. Картината бе толкова добра, че неколцина от събралите се отвърнаха на поздрава му. — Аз съм Дейл Барбара и отново бях призован на военна служба като полковник в американската армия.
Хората зашушукаха изненадано помежду си.
— Отговорността за предаването на живо от Битч Роуд е изцяло моя и както вероятно сте разбрали, между мен и градския съветник Рени има известни разногласия по отношение на това дали да продължим излъчването.
Шушукането прерасна в приглушен ропот.
— Тази сутрин обаче нямаме никакво време да спорим по тънкостите около това кой е по-главен — продължи той. — Сега ще насочим уебкамерата към предполагаемата точка на удара от крилатата ракета. Дали предаването на живо ще продължи, вече зависи само от господин градския съветник. Ако след малко картината изчезне, обърнете се към него. Благодаря ви за вниманието.
С тези думи Барби изчезна от екрана. В продължение на няколко секунди множеството на дансинга не виждаше нищо друго освен дървета, след което картината се стабилизира и пред погледите на хората изникна увисналият сякаш във въздуха хикс. На заден план войниците товареха последните елементи от оборудването си в два големи армейски камиона.
Уил Фрийман, собственик и шеф на местното представителство на „Тойота“ (който не се погаждаше с Джеймс Рени), заговори направо на телевизора:
— Не пипай камерата, Джими, ако не искаш до края на седмицата да си изберем нов градски съветник на твое място.
Думите му бяха посрещнати с одобрителни възгласи. После тълпата притихна и зачака да види дали предаването, което бе приковало вниманието ѝ — това толкова еднообразно и в същото време безкрайно вълнуващо предаване, — ще продължи, или екранът на телевизора внезапно ще помръкне.
17.
— Какво искаш да направя, Голям Джим? — попита Рандолф и извади носната си кърпичка, за да попие потта от тила си.
— Ти какво искаш да направиш? — отговори му йезуитски Рени.
За първи път, откакто бе получил ключовете за зелената шерифска кола, Пит Рандолф си помисли, че с радост би ги преотстъпил на някой друг.
— Искам нещата да останат такива каквито са — въздъхна тежко той.
Големия Джим му кимна по такъв начин, сякаш казваше: „Добре, на твоя отговорност.“ После се усмихна, доколкото механичното опъване на устните можеше да се брои за усмивка.
— Е, ти си шерифът. Май бяхме надхитрени — обърна се Рени към Барби, Джулия и Джо. — Нали така, господин Барбара?
— Уверявам ви, че никой не се е опитвал да ви надхитри, господин съветник — отвърна той.
— Тия приказки си ги напъхай в задни… задния джоб. Откъдето и да го погледнеш, това си е борба за власт. Много пъти съм виждал подобни опити. Виждал съм ги да успяват… и да се провалят с гръм и трясък. — Той пристъпи към Барби, като потриваше наболяващата го ръка. Младият мъж подуши одеколона и потта му. Рени дишаше хрипливо и понижи глас. Може би дори Джулия не можа да чуе какво каза. Ала Барби го чу. — Затънал си до шия, синко. Целият си вътре. Ако ракетата пробие Купола, печелиш. Обаче отскочи ли… ще си имаш работа с мен. — За момент погледът му — макар и заровени в дълбоките гънки плът, очичките му излъчваха вледеняваща злонамереност, — се срещна с този на Барби, след което Рени му обърна гръб. — Хайде, шериф Рандолф. Благодарение на господин Барбара и приятелите му ситуацията стана достатъчно напрегната. Да се връщаме в града. Трябва да подготвим хората ти как да действат, в случай че избухне бунт.