Под купола 1 част
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Плеяда
- ISBN: 978-954-409-306-8
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Социально-философская фантастика
Электронная книга - «Под купола 1 част». Краткое содержание книги:
Джо обаче попари ентусиазма му.
— Хюстън, имаме проблем.
15.
— Не знам какво си мислите, че правите — изръмжа шериф Рандолф, — обаче искам обяснение. — И това нещо… — той посочи лаптопа — … моментално да бъде изключено!
— Извинете ме, сър — обади се един от морските пехотинци. Носеше пагони на младши лейтенант. — Това е полковник Барбара и има официално разрешение от правителството на САЩ за тази операция.
Големия Джим отвърна на тези думи с най-саркастичната си усмивка. Вената на врата му пулсираше.
— Полковник? Този човек ни създава само главоболия. Той е просто един готвач в местния ресторант.
— Сър, моите заповеди…
Рени размаха показалец на лейтенанта.
— Тук, в Честърс Мил, единствената официална власт, която признаваме в момента, е нашата, войнико, и аз съм нейният представител. — Той се обърна към Рандолф: — Шерифе, ако хлапето не иска да го изключи, ти сам издърпай кабела.
— Не виждам никакъв кабел — заяви Рандолф. Погледът му се местеше от Барби към младшия лейтенант и Големия Джим. И бе започнал да се поти.
— Тогава смачкай проклетия му екран с крак! Стъпчи го като хлебарка!
Шерифът пристъпи напред. Въпреки че изглеждаше изплашен, Джо прояви достатъчно смелост, за да застане пред поставения върху кашона лаптоп. Мобилният телефон продължаваше да е в ръката му.
— По-добре не го правете. Компютърът си е мой, а аз не съм нарушил никакъв закон!
— Отдръпни се, шерифе — каза Барби. — Това е заповед. Ако все още зачиташ правителството на страната, в която живееш, ще се подчиниш.
Рандолф се озърна притеснено.
— Джим, може би трябва да…
— Нищо не трябва — отсече той. — Точно в този момент това е страната, в която живееш. Стъпчи тази проклета джаджа!
Тогава Джулия направи крачка напред, грабна лаптопа и го обърна така, че уебкамерата да започне да снима шерифа и градския съветник. Няколко кичура се бяха изплъзнали от строгия ѝ кок и се вееха покрай розовите ѝ бузи. Барби си каза, че така изглежда изключително красива.
— Попитай Нори дали ги виждат! — обърна се Джулия към момчето.
Усмивката на Големия Джим застина в грозна гримаса.
— Жено, ти не се бъркай! Спри проклетия компютър!
— Попитай дали ги виждат!
Джо заговори по телефона. Заслуша се. После заяви:
— Виждат ги. Виждат господин Рени и шериф Рандолф. Нори ми каза, че хората искат да разберат какво точно става.
На лицето на Рандолф се изписа страх, а на това на Рени — гняв.
— Кой иска да разбере какво става? — попита Рандолф.
— Осъществихме предаване на живо до „Дипърс“… — започна Джулия.
— Тази греховна клоака! — извика Големия Джим. Дланите му бяха свити в юмруци. Барби си каза, че мъжът навярно има поне петдесетина кила в повече и се мръщеше при всяко движение на дясната си ръка — сякаш я бе навехнал, — ала все още изглеждаше способен да удря с нея. И съдейки по вбесената му физиономия, като нищо можеше да го направи. Към кого обаче щеше да бъде насочено крошето му — към Барби, Джулия или момчето… Може би и самият Рени не знаеше.
— Хората се събират там от единайсет без петнайсет — продължи Джулия. — Новините се разпространяват бързо. — Тя се усмихна и наклони глава настрани. — Искаш ли да помахаш на своите избиратели, Голям Джим?
— Това е блъф — изсумтя Рени.
— Защо да блъфирам за нещо, което може толкова лесно да се провери? — Тя се обърна към Рандолф: — Обади се на някой от полицаите си и ги попитай къде в момента се е насъбрал най-много народ. — После отново насочи вниманието си към Големия Джим: — Ако спреш предаването, стотици хора ще разберат, че си ги лишил от възможността да станат свидетели на събитие, което е от изключителна важност за тях. Нещо повече — животът им буквално зависи от него.
— Нямате разрешение от местната власт за подобно нещо!
При тези думи Барби, който обикновено се владееше доста добре, почувства как кипва. Ала не защото градският съветник се държеше като глупак. Не, Рени определено не беше такъв и може би точно това изкара младия мъж от кожата му.
— Какъв ви е проблемът всъщност? Нещо опасно ли виждате тук? Защото аз не виждам нищо такова. Идеята бе да нагласим камерата, да пуснем лаптопа да предава на живо какво се случва и после да се отдалечим на безопасно разстояние.
— Ако ракетата не успее да пробие Купола, само ще предизвикате излишна паника. Едно е да знаеш, че нещо се е прецакало, а съвсем друго — да го видиш. И нищо чудно да избухнат я бунтове, я безредици…