Под купола 1 част
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Плеяда
- ISBN: 978-954-409-306-8
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Социально-философская фантастика
Электронная книга - «Под купола 1 част». Краткое содержание книги:
— Добре.
Джо се наведе над лаптопа си. Над монитора бе монтирано малко сребристо цилиндърче. Момчето обясни на спътниците си, че това е „Ай Сайт“ — най-модерната компютърна камера. Междувременно прокара пръсти по клавиатурата, натисна ENTER и изведнъж на екрана се появи Битч Роуд. И понеже уредът бе сложен на земята, всяка неравност и изпъкналост изглеждаше като планина. На заден план се виждаха и морските пехотинци, макар и само до глезените.
— Сър, имате ли картина, сър? — попита един от тях.
Барби вдигна глава.
— Нека поставим въпроса така, пехотинецо — ако аз ви инспектирах, в момента щяхте да правите лицеви опори с моя крак в задника ви. Бомбето на лявата ви кубинка е надраскано. А това е неприемливо за цивилна задача.
Войникът сведе поглед към кубинката си и установи, че наистина е надраскана. Джулия се засмя, ала Джо си замълча. Вниманието му беше погълнато от компютъра.
— Прекалено ниско е… — измърмори момчето. — Госпожице Шамуей, имате ли нещо в колата, с което можем да го… — Джо вдигна длан на около метър от земята.
— Мисля, че да — кимна тя.
— Донесете ми и малкия спортен сак, ако обичате.
— Пръстите му отново затанцуваха по клавиатурата. — Може ли джиесема? — подвикна след малко.
Барби му го подаде и хлапето занатиска малките бутончета със свръхестествена бързина.
— Бени? О, Нори, добре. Там ли сте? — Кратка пауза. — Добре. Не, май никога не съм стъпвал в бирария. Готови ли сте? Супер. Давайте така. — Той се заслуша, след което се усмихна. — Шегувате ли се? Леле, не мога да повярвам какво става. Наистина го направиха, яко усилиха безжичния сигнал. Ей-сега ще включа рутера. — Той прекъсна разговора и подаде телефона на Барби.
Междувременно Джулия се върна със сака на Джо и голям кашон, в който се намираха неразпространените броеве на неделния извънреден брой на „Демократ“. Момчето сложи лаптопа върху кашона (на Барби му се зави свят от рязката промяна на картината), след което провери камерата и обяви, че всичко е на шест. Наведе се и взе да рови из сака си, докато не извади нещо като черна кутийка с антена, която присъедини към компютъра. Войниците се бяха струпали от другата страна на Купола и ги наблюдаваха с интерес. „Е, вече знам как се чувстват рибките в аквариума“ — помисли си Барби.
— Дотук добре… — измърмори Джо. — Зелената лампичка светна, значи би трябвало да няма проблеми…
— Искаш ли да се обадиш на твоите…
— Ако проработи, те сами ще ми звъннат — отвърна момчето, след което изведнъж възкликна: — Опа, май се задават неприятности!
Отначало Барби си помисли, че има предвид нещо покрай лаптопа, ала после осъзна, че хлапето дори не гледаше натам. Веднага проследи посоката на погледа му и зърна зелената кола на шерифа. Не се движеше бързо, но светлините ѝ примигваха. Щом спря, Пит Рандолф слезе от шофьорското място, а от съседното се надигна Големия Джим. От вниманието на Барби не убягна как се разклати автомобилът, когато масивното туловище на градския съветник го освободи от тежестта си.
— Абе, вие какво правите тук? — попита Големия Джим.
Телефонът в ръката на Барби иззвъня. Той обаче го подаде на Джо, без да отделя очи от двамата мъже, които се приближаваха към тях.
14.
Надписът над входа на „Дипърс“ гласеше: „ДОБРЕ ДОШЛИ НА НАЙ-ГОЛЕМИЯ ДАНСИНГ В МЕЙН!“ и за пръв път в историята на заведението то гъмжеше от посетители в единайсет и четирийсет и пет на обяд. Томи и Уилоу Андерсън любезно посрещаха всички още на входа — досущ като свещеници, приветстващи енориашите си в черквата. В случая храмът бе „Първата църква на рокбандите директно от Бостън“.
В началото аудиторията бе притихнала, понеже на големия екран нямаше нищо друго освен думата: „ИЗЧАКАЙТЕ“. После обаче Бени и Нори присъединиха необходимите кабели и превключиха телевизора на съответния режим за възпроизвеждане. И изведнъж пред очите на всички се появи Битч Роуд — в живи, ярки цветове, а на заден план се виждаха падащите около войниците пъстри есенни листа.
Тълпата избухна в аплодисменти и възторжени викове.
Доволен, Бени удари вдигнатата длан на Нори, а тя го целуна по устните. Това бе най-щастливият миг в живота на момчето и определено засенчваше момента, когато успя да направи със скейтборда си пълен кръг във вътрешността на огромна тръба, без да изгуби равновесие.
— Обади му се! — настоя Нори.
— Веднага — отвърна Бени. Струваше му се, че лицето му всеки момент ще пламне и ще изгори, обаче се усмихваше. Натисна бутона за повторно набиране и доближи джиесема до ухото си. — Човече, успяхме! Картината е толкова добра, че…