Диалози на мъртвите
- Автор: Хилл Реджинальд
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- Переводчик: Огнян Алтънчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Диалози на мъртвите». Краткое содержание книги:
Този път срещу тях се изправя необикновен противник — Уърдман. Но кой е той? Човек, маниакално обвързан с езика и играта с думите? Сериен убиец, който обича да разказва убийствата си под формата на диалози с мистичен събеседник, подхвърляйки гатанки и жокери на полицаите?
Ще разгадаят ли неговата система Далзийл и Паскоу, ще овладеят ли правилата на параноманията — тази върховна игра за свръхерудити — и ще съумеят ли да изиграят решителния ход навреме?
— Независимо от това, трябва да се провери, Уийлди — настоя Паскоу.
— Е, може би още да не е късно. Мислиш ли, че ще ни усетят, ако се отлъчим за някоя и друга минута?
Паскоу се огледа. Ели бе погълната от разговор с Джон Уингейт (вероятно опипва почвата за кариера в телевизията, помисли си Паскоу), докато Едуин Дигууд действаше като рефер между поредния ученически сблъсък между Пърси и Последния актьор-управител.
— Не мисля — отвърна той.
Намериха дежурния по охраната в офиса му, където миришеше силно, противно на правилата в Центъра, на цигари. Отначало той не показа кой знае каква готовност за сътрудничество.
— Преди две седмици, казвате? Няма начин — отряза ги той. — Освен ако нямаме изрично нареждане да не постъпим така, след като дадена касета се извърти, ние я превъртаме и я пускаме отново да записва върху предния запис.
— Да — каза Паскоу, — но всяка касета има няколко часа за запис и ако няма някакво събитие като тази вечер… — той посочи с жест лошокачественото, чернобяло изображение на коктейла, от който току-що бяха излезли — всяка отделна камера може да не бъде активирана с дни.
— Да, така е — защити се офицера. — Но ние си правим нашите обиколки, знаете. Освен това идват и чистачките и то преди сутрешното изключване.
— Въпреки това — настоя Паскоу.
До него Уийлд пое дълбоко дъх и се закашля.
— Какво ти е? — загрижено го погледна Паскоу. — Странно, колко сух става въздуха в тези сгради, където пушенето е забранено.
Пет минути по-късно пазача се върна с няколко касети.
Касетата, покриваща входа за персонала към Центъра, където куриера би трябвало да занесе торбата, не свърши работа. Тази камера се задействаше толкова често — от хора излизащи късно вечер от сградата, сутринта от чистачките, от куриери и ранобудни клиенти — че стигаше само до предната седмица.
Извадиха късмет обаче с камерата, покриваща читалнята. Първата дата на нея бе отпреди две седмици — започваше от средата на седмицата и стигаше до деня, в който бе убита Рипли. Паскоу внимателно гледаше в потрепващия екран и си мислеше, че съветник Стийл би бил доволен да види колко съвестно си вършеха работата охраната и чистачките. Тук се виждаше ясно, че данъкоплатеца получава услуга срещу парите си. А също и от Дик Дий, както изглеждаше. На два пъти задействаше камерата при излизането си от офиса късно вечерта — един път във вторник и отново в петък, когато бе убита Рипли.
Сега двамата вече гледаха чистачките в събота сутринта. Те си тръгнаха. Камерата се изключи. И обикновено по някое време, както им обясни човека от охраната, цялата система се изключва чак до вечерта. Този път обаче извадиха късмет. Когато картината отново светна на екрана, бе все още събота сутринта и часовника показваше 8:45.
— Понякога нощната смяна забравя — каза пазача. — И тя си стои включена, докато някой не забележи. Не става често, но понякога тук са такива сънльовци, които по-добре да са си в къщи в леглото.
Той хвърли поглед на графика, после бързо го скри в едно чекмедже. Паскоу се досети, че е намерил въпросния сънльо.
Но тук може да се окаже, че грешката е вярна, помисли си той, видял на екрана да се появява Дик Дий с поднос за документи в едната ръка и пощенска торба в другата. Той ги сложи на плота и влезе в офиса. Екрана изгасна.
— Още ли няма камера в този офис? — попита той недоволно.
— Не е моя грешка, приятел. Икономии. Но и без това никой не може да влезе там, без да мине през читалнята. Няма дори прозорци, разбираш ли?
Картината отново се появи, когато Дий излезе от офиса. Той отвори найлоновата торба, направи отегчена гримаса и насочи внимание към пощата. Но още преди да я отвори, в кадър влезе Пърси Фолоус. Не изглеждаше никак доволен.
Паскоу си спомни показанията на Рай Помона. Когато тя пристигнала, двамата били в офиса и разговаряли за снощното предаване на Рипли и тя решила, че е по-добре да не ги безпокои. Момичето явно бе добър дипломат. От изражението на Фолоус дори и без звук бе ясно, че разговора им не е от най-приятните. От друга страна Дий бе невъзмутим и въведе шефа си в офиса, почти затваряйки вратата зад себе си и камерата отново се изключи.
После отново се включи. И този път удариха джакпота. Не пристигането на Рай задейства камерата, както Паскоу бе очаквал. Бе съвсем друга фигура, която той позна и реагира с чувство — няма как, трябваше да си го признае — на радостна надежда.