Мисията на посланика
- Автор: Канаван Труди
- Серия: the traitor spy trilogy #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Ем Би Джи Тойс“,
- ISBN: 978-954-2989-10-3
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Мисията на посланика». Краткое содержание книги:
Когато научава, че Лоркин е попаднал в опасност, Сония е принудена от закона, който забранява на Черните магьосници да напускат града, да се довери на Денил с надеждата, че посланикът ще спаси сина й. Междувременно Сери се нуждае от нея повече от всякога. Някой започва да убива Крадци и когато семейството му става негова жертва, той намира доказателства, че Ловецът на Крадци използва магия.
Или някой от членовете на Гилдията избива крадците един по един, или по улиците отново броди магьосник-отстъпник. Но този път той има пълен контрол над силата си — и е готов да я използва, за да убива.
„В тази книга има всичко, което човек може да поиска от едно фентъзи.“
Deathray
„Канаван успява да постигне идеалния баланс, смесвайки умело политиката на магьосниците и посланиците с драматизма на улицата.“
Publishers Weekly
„Превъзходно завръщане във вселената на черните магьосници. «Мисията на посланика» е отлично начало на една нова, обещаваща поредица от Труди Канаван.“
Ерин Бритън, bookgeeks.co.uk
Труди Канаван живее в мелбърнското предградие Фърнтри Гъли, в малка къща на един планински склон, близо до гората. Откакто се помни измисля истории за неща, които не съществуват, и е изумена, когато първият й публикуван разказ печели през 1999 година наградата „Ауреалис“ за най-добър кратък фентъзи разказ. Освен като илюстратор и дизайнер на свободна практика, тя работи и като графичен дизайнер и художествен директор на „Ауреалис“, австралийско списание за фентъзи и научна фантастика. Можете да й пишете на адрес trudi@spm.net.au, а повече за Киралия и Гилдията на магьосниците можете на откриете на адрес www.orbitbooks.co.uk
Сери кимна одобрително.
— Постъпила си правилно, като си се махнала. Намери ли си друго скривалище?
Тя се намръщи.
— Не. Имах няколко места, но по една или друга причина никое от тях вече не е подходящо — Аний го погледна. — Като те гледам, добре се оправяш.
— Не съм сигурен до каква степен е благодарение на стореното от мен или е резултат от чист късмет — призна си той.
— И все пак с парите и връзките си сигурно имаш по-добри възможности от мен.
Сери сви рамене.
— Вярно, че помагат.
— Нали? Добре, какво ще кажеш да отседна при теб? Защото криенето не ми носи пари, а аз използвах всичко спестено — както и връзките ми.
Когато Сери отвори уста да възрази, тя скочи на крака.
— И не ми казвай, че далеч от теб ще съм в безопасност. Само ти и Гол знаете, че сме роднини, а аз нямам намерение да се хваля пред всички. И няма да живея с теб като твоя дъщеря — тя се изпъна и постави ръце на хълбоците си. — Ще бъда твоя телохранителка.
Гол се задави от изненада.
— Аний… — започна Сери.
— Признай си, че имаш нужда. Гол остарява, става по-бавен. Имаш нужда от някой по-млад. Някой, на когото можеш да вярваш като на него.
Давенето на Гол премина в ломотене.
— Младостта и доверието не са единственото в един телохранител — посочи Сери.
Тя се усмихна и скръсти ръце.
— Мислиш, че не мога да се бия? Мога. Дори съм се обучавала. Мога да ти покажа.
Сери преглътна скептичната забележка, която се канеше да подхвърли. „Тя ми е дъщеря. От години не сме говорили толкова много. Няма да спечеля нищо, ако я прогоня. Освен това… тя може и да е наследила част от талантите ми“.
— Добре де — каза той. — Какво ще кажеш да ми покажеш колко стар и бавен е Гол?
Сери едва не се изсмя на глас, когато видя физиономията на телохранителя си. Нараненото му и смаяно изражение бързо се смени с предпазливост, когато Аний се обърна към него и се приведе. В едната й ръка проблесна метал. Сери не беше видял кога е извадила ножа си. Забеляза начина, по който го държеше и кимна одобрително.
„Това ще бъде интересно“.
— Не го убивай наистина — каза й той.
Гол се беше съвзел от изненадата и се приближаваше към Аний с предпазливите, добре балансирани стъпки, които Сери познаваше толкова добре. Той бавно извади ножа си. Едрият мъж може и да не беше от най-бързите в краката, но бе стабилен като стена и знаеше как да използва теглото и слабостите на съперника си. Или съперничката.
Аний също се приближаваше, но Сери забеляза с удоволствие, че момичето не бърза. Тя обаче бе тръгнала да заобикаля Гол, което не беше добре. Един телохранител трябва да стои между нападателя и човека, когото би трябвало да защитава. „Ще трябва да я науча на това“.
Сери се усети какво мисли и се намръщи.
„Трябва ли? Ако изобщо я задържа край себе си, камо ли да я поставя в позиция, в която със сигурност ще бъде нападната. По-добре да й дам пари и да я отпратя“.
Но Сери някак си усещаше, че тя въобще няма да остане доволна. Независимо дали щеше да я остави при себе си или да я отпрати, тя ще иска да направи нещо. „Освен това няма къде да се скрие. Как да я отпратя?“
Момичето беше упорито. Ако я върнеше обратно в града — особено ако й даде пари — тя ще си намери място, където да се скрие. „Или ще реши, че й е омръзнало да се покрива и ще зареже всякаква предпазливост“.
Бързо движение привлече вниманието му към битката. Аний беше нападнала Гол. Отново с движение, което не бе най-доброто за телохранител. Гол отби чисто ножа й и използва засилката й да я прихване и със завъртане да я просне на пода. Тя възкликна от възмущение и болка, докато той изви ръката й зад гърба и притисна лицето й в прахта.
Сери се приближи до тях, измъкна ножа от ръката й и отстъпи назад.
— Пусни я да стане.
Гол я освободи и отстъпи назад. Срещна погледна на Сери и кимна.
— Бърза е, но има някои лоши навици. Ще трябва да я обучим наново.
Сери се намръщи. „Той вече е решил, че ще я задържа“.
Аний се изправи, погледна с присвити очи Гол, но не каза нищо.
Стрелна с поглед Сери и отново наведе поглед към пода.
— Ще се науча — каза тя.
— Много ще имаш за учене — отвърна Сери.