Мисията на посланика
- Автор: Канаван Труди
- Серия: the traitor spy trilogy #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Ем Би Джи Тойс“,
- ISBN: 978-954-2989-10-3
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Мисията на посланика». Краткое содержание книги:
Когато научава, че Лоркин е попаднал в опасност, Сония е принудена от закона, който забранява на Черните магьосници да напускат града, да се довери на Денил с надеждата, че посланикът ще спаси сина й. Междувременно Сери се нуждае от нея повече от всякога. Някой започва да убива Крадци и когато семейството му става негова жертва, той намира доказателства, че Ловецът на Крадци използва магия.
Или някой от членовете на Гилдията избива крадците един по един, или по улиците отново броди магьосник-отстъпник. Но този път той има пълен контрол над силата си — и е готов да я използва, за да убива.
„В тази книга има всичко, което човек може да поиска от едно фентъзи.“
Deathray
„Канаван успява да постигне идеалния баланс, смесвайки умело политиката на магьосниците и посланиците с драматизма на улицата.“
Publishers Weekly
„Превъзходно завръщане във вселената на черните магьосници. «Мисията на посланика» е отлично начало на една нова, обещаваща поредица от Труди Канаван.“
Ерин Бритън, bookgeeks.co.uk
Труди Канаван живее в мелбърнското предградие Фърнтри Гъли, в малка къща на един планински склон, близо до гората. Откакто се помни измисля истории за неща, които не съществуват, и е изумена, когато първият й публикуван разказ печели през 1999 година наградата „Ауреалис“ за най-добър кратък фентъзи разказ. Освен като илюстратор и дизайнер на свободна практика, тя работи и като графичен дизайнер и художествен директор на „Ауреалис“, австралийско списание за фентъзи и научна фантастика. Можете да й пишете на адрес trudi@spm.net.au, а повече за Киралия и Гилдията на магьосниците можете на откриете на адрес www.orbitbooks.co.uk
— За ваше щастие тя им каза да изчакат, за да тръгне напред и да повали новия ти приятел — Чари погледна Лоркин и се усмихна. — Аз обаче отидох при тях и им казах да се прибират.
„Аз съм по-висшестояща — спомни си Лоркин думите й. — Тя очевидно е доста влиятелна Изменница. И щом имат рангове, значи не са толкова равностойни, както твърди Тивара“.
— Добре… благодаря ти за това — Тивара се поколеба. — А ти какво смяташ да ни правиш?
Чари не отговори. Тя наведе глава, сви устни и се приближи. Спря се на няколко стъпки от тях и погледна изпитателно Тивара.
— Вярно ли е?
— Да.
Чари кимна и въздъхна.
— Рива беше размирничка. Ако някой би могъл да те предизвика, то това би била тя.
Тивара поклати глава.
— Ако имаше друг начин…
— Добре, хубаво е, че не отричаш. Какви са ти плановете?
— Да се прибера и да реша проблема.
Погледът на Чари се отмести към Лоркин и тя го огледа от глава до пети.
— Ами той?
Лоркин реши да не обръща внимание на това, че го обсъждат така, сякаш не присъства и учтиво наведе глава.
— За мен е чест да се запознаем, Чари от Изменниците.
Жената се ухили и пристъпи към него.
— Харесва ми. И за мен е чест, Лоркин от Гилдията.
— Той предложи да се върне с мен, за да говори в моя защита пред съда. — Гласът на Тивара беше тих.
Чари повдигна вежди.
— И ти си съгласен да дойдеш с нея? — попита го тя.
— Да.
Изражението й бе едновременно преценяващо и одобрително.
— Ти си смел мъж. Ще ни дадеш ли онова, което баща ти ни обеща?
— Ще го обсъдим, когато стигнем там — отвърна Тивара, преди Лоркин да успее да отговори.
Младата жена се засмя.
— Непременно. Това, разбира се, не трябваше да се случва — каза му тя. — Ти трябваше да се върнеш в Арвис. А ние със сигурност нямахме намерение да те водим в тайния ни дом. Трябва да получа разрешение за това.
— Колко време ще отнеме? — попита той.
Чари се замисли.
— Шест или седем дни. Може да скъсим срока, ако се срещнем с Говорителката Савара при колибите на щавачите — тя погледна към Тивара. — Савара беше наставничка на Тивара — както и моя — и е една от водачките ни. Ако все още искаш да дойдеш в Убежището, ще трябва да я убедиш да те заведе.
— И как да го направя?
Чари сви рамене.
— С обичайния си чар и ентусиазъм — каза му Тивара. — Но не давай никакви обещания. Хората ми ще ги приемат с подозрение, ако въобще им повярват. Трябва само да споменеш, че си склонен на отстъпки, заради предателството на баща си, но без да посочваш какви точно.
Той кимна.
— Мога да го направя.
Тивара се усмихна.
— С нетърпение очаквам да видя как.
— Както и аз — каза Чари. После погледна към обувките му. — Как си чувстваш краката?
— Добре употребени.
— Искаш ли да се повозиш в каруца? Утре изпращаме товар с храна към едно от външните имения. Сигурна съм, че ще намерим място за още двама роби.
Лоркин погледна към Тивара.
— Можем ли да й се доверим?
Тя кимна.
— Чари е моя стара приятелка. Обучавали сме се заедно.
Той се усмихна на Чари и наведе глава.
— Тогава приемам. Всъщност предложението е твърде добро, за да го откажа.
— Тогава недей — Чари се усмихна широко. — В моето имение мога да ви предложа доста по-удобни легла от пръстта в старата съборетина. Освен това — тя се наведе към Лоркин и го подуши — и баня.
Лоркин погледна към Тивара. Тя се мръщеше.
— Какво има? — попита той.
Тя поклати глава.
— Нищо — после въздъхна и погледна към Чари. — Сигурна ли си, че Лоркин ще е в безопасност в имението ти?
Младата жена се ухили.
— Господарят ми е симпатичен стар пияница. Аз взимам всички решения, включително кои роби да купи. Там няма нито един роб, който да не съм одобрила, а няколко пъти, когато Говорителката Сники се опита да вмъкне свои момичета, аз им намирах други места.
Тивара поклати глава.
— Ако някой ден решиш да поискаш място на Масата, здраво ще плашиш всички.
— Можеш да се обзаложиш — Чари се ухили. — Така че е по-добре да си на моята страна. И ще получиш шанса да се изкъпеш. Хайде! Да се прибираме, преди господарят ми да усети, че ме няма.