Мисията на посланика
- Автор: Канаван Труди
- Серия: the traitor spy trilogy #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Ем Би Джи Тойс“,
- ISBN: 978-954-2989-10-3
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Мисията на посланика». Краткое содержание книги:
Когато научава, че Лоркин е попаднал в опасност, Сония е принудена от закона, който забранява на Черните магьосници да напускат града, да се довери на Денил с надеждата, че посланикът ще спаси сина й. Междувременно Сери се нуждае от нея повече от всякога. Някой започва да убива Крадци и когато семейството му става негова жертва, той намира доказателства, че Ловецът на Крадци използва магия.
Или някой от членовете на Гилдията избива крадците един по един, или по улиците отново броди магьосник-отстъпник. Но този път той има пълен контрол над силата си — и е готов да я използва, за да убива.
„В тази книга има всичко, което човек може да поиска от едно фентъзи.“
Deathray
„Канаван успява да постигне идеалния баланс, смесвайки умело политиката на магьосниците и посланиците с драматизма на улицата.“
Publishers Weekly
„Превъзходно завръщане във вселената на черните магьосници. «Мисията на посланика» е отлично начало на една нова, обещаваща поредица от Труди Канаван.“
Ерин Бритън, bookgeeks.co.uk
Труди Канаван живее в мелбърнското предградие Фърнтри Гъли, в малка къща на един планински склон, близо до гората. Откакто се помни измисля истории за неща, които не съществуват, и е изумена, когато първият й публикуван разказ печели през 1999 година наградата „Ауреалис“ за най-добър кратък фентъзи разказ. Освен като илюстратор и дизайнер на свободна практика, тя работи и като графичен дизайнер и художествен директор на „Ауреалис“, австралийско списание за фентъзи и научна фантастика. Можете да й пишете на адрес trudi@spm.net.au, а повече за Киралия и Гилдията на магьосниците можете на откриете на адрес www.orbitbooks.co.uk
— Тя нямаше да поиска да се видите, освен ако няма добра причина за това — каза Гол, докато бързаше след Сери.
— И смяташ, че това ще ме накара да се чувствам по-добре? — отвърна му язвително Сери.
— Ами… казвам само, че е разумно момиче.
— Предпочитам да не е разумно момиче, без добра причина да ме види — Сери се намръщи. — В противен случай има голяма вероятност да се е случило нещо лошо.
Гол въздъхна и не каза нищо повече. Сери се промъкваше между сандъците и щайгите с гниеща храна в уличката. „Поне знам, че Аний е още жива“ — помисли си той. От време на време Гол правеше неуспешни опити да я открие, от което Сери оставаше много доволен — и се опитваше да убеди себе си, че причината е в умението й да се укрива добре, а не защото трупът й така и не е бил открит, и разпознат.
В края на уличката той се спря и почука на една врата. След кратка пауза тя се отвори навътре и някакъв мъж с белязано лице ги въведе. От един страничен вход се появи позната жена, която ги поздрави.
— Дония — каза Сери и се усмихна накриво. — Как върви работата?
— Както винаги — отвърна тя и ъгълчето на устата й се изкриви в усмивка. — Радвам се да те видя отново. Подредила съм стаите както ти харесва. Тя те чака горе.
— Благодаря.
Двамата с Гол се изкачиха по стълбите. Тревогите го бяха изнервили и той не спираше да наднича пред вратите и зад ъглите в търсене на засада. Макар Сери да не смяташе, че Дония ще го предаде доброволно, той никога не омаловажаваше вероятността някой да си спомни, че са били приятели в младежките му години и да заложи капан в пивницата й. Или да го шпионира. Той винаги караше Дония да опразва стаите над и под мястото, където щеше да проведе срещите си, така че да не може да се подслушва.
Когато стигна до вратата на същата стая, където се беше срещнал с Аний и предишния път, той развеселено забеляза, че тя е заела същата позиция, която си бе избрал той по време на предишната среща. Със сериозно изражение на лицето той последва Гол в стаята. Едрият мъж се огледа, после затвори вратата. Сери се впери в лицето на дъщеря си.
Под очите й имаше тъмни кръгове и тя изглеждаше още по-слаба, но погледът й бе остър и решителен.
— Аний — каза той. — Радвам се да видя, че не си попаднала в беда.
Ъгълчетата на устните й потрепнаха.
— И аз се радвам да те видя жив. Успя ли да откриеш убиеца на братята ми?
Жегна го познатата болка.
— И да, и не.
— И какво означава това?
Сери потисна въздишката си. Майка й също не харесваше уклончивите отговори.
— Преследвам един човек, но не мога да бъда сигурен, че е той, докато не го заловя.
Тя сви устни и кимна.
— Защо си позволил да отворят казанджийници в Северния квартал?
Той примигна изненадано.
— Не съм.
— Не знаеш ли за тях? — тя повдигна вежди и се обърна към Гол.
— Той не знае?
— Не — Сери погледна към Гол. — Но вече знаем.
— Ще ги затвориш ли?
— Разбира се.
Тя се намръщи.
— Но няма да го направиш сам, нали? Имам предвид лично.
Той сви рамене.
— Сигурно не. Защо питаш?
— Отвориха една до мястото, където бях отседнала. Затова вече не живея там. Много неприятни хора. Чух ги да разговарят с предишния собственик. Стените са доста тънки, така че не беше трудно да ги чуя — тя присви очи. — Те казаха на мъжа, че ще вземат къщата му и магазина. Казаха, че ако се оплаче на някого, ще направят разни гадни неща на него и на семейството му. Имаше една жена със странен акцент — досега не съм чувала такъв. Тя каза нещо и след това ботушарят изкрещя. След като си тръгнаха, жена му се прибра и аз го чух да й разказва какво се е случило. Каза, че ще го наранят с магия.
— Аний се взря напрегнато в Сери. — Смяташ ли, че това е възможно или те просто са го излъгали?
Сери отвърна на погледа й. „Ако това е отстъпничката… ако това е Ловецът на Крадци… дали се опитва да се докопа до Скелин, като работи с неговите продавачи на роет?“
— Странен акцент — повтори той.
— Да.
— Успя ли да я огледаш?
— Не. Но в града от години се носят слухове за магьосник-отстъпник. И в това, че са чужденци има смисъл. Магьосниците от държавите, които не влизат в Обединените земи, не са длъжни да идват в Гилдията — тя замълча, след което сви рамене. — Разбира се, може и да се е преструвала.