Храна за акули
- Автор: Кеннел Стивен Джозеф
- Год: 1996
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Храна за акули». Краткое содержание книги:
От ярко осветените телевизионни студия, където действителността се прекроява за масова консумация, до задимените задни стаи, в които се вземат истинските решения.
„Храна за акули“ е правдоподобно пътешествие в най-лошия кошмар на нацията и сензационно приключение от първата сцена до изпълнената с насилие кулминация.
Бейли взе лентите и отиде в задната част на видео лабораторията. Наоми седна зад бюрото и включи стария компютър „Епъл“. Райън и Лусинда обикаляха из стаята с чувството, че са безполезни.
— Искате ли да напиша встъпителния текст? — предложи Райън.
— Аз ще го направя — каза бившият кореспондент, който винаги сам пишеше репортажите си. — Това ще отнеме един-два часа.
Райън и Лусинда излязоха от видео лабораторията и намериха една пейка, която беше обърната към обляното в лунна светлина игрище. Райън се вгледа продължително в младата жена до себе си. Не знаеше как да започне. От два дни го тревожеше нещо.
— Искам да знаеш… — каза той накрая, а ветрецът отнесе думите му. — Аз ти дължа живота си. Не мога да ти опиша колко близо бях до ръба. Ти успя да ме върнеш към живота.
— Няма да ти взема пари за това.
— Знам, че този кошмар приближава към своя край. Чувствам, че накрая ще трябва да застана пред Мики.
— Може би това се дължи на усета ти към драматизъм… Лошият тип срещу добрия. Няма да стане така.
Тя не искаше всичко да свърши по този начин, защото Райън щеше да загуби. Никой не можеше да победи Мики.
— Може би. Но имам някакво странно предчувствие. Ще се наложи да го спра. Той няма да остави нещата да свършат по друг начин и мисля, че ще трябва да го убия.
Някъде в мрака един бухал издаваше печални звуци.
— Какво всъщност искаш да ме попиташ?
— Ако стане така, ще продължиш ли да ме обичаш?
Лусинда хвана студената му ръка и каза:
— Не можеш да контролираш любовта. Тя съществува, независимо дали искаш, или не.
Бухалът продължаваше да пее самотната си песен.
— Райън, ако преди два месеца беше задал същия въпрос, отговорът ми щеше да е различен. Тогава живеех в една фантазия, макар че доказателството беше пред очите ми. Семейството ми ме закриляше. И после се случи всичко това. Трябваше да се сбогувам с фантазията.
— Съжалявам.
— Недей… Ти не си искал това от мен. Няма да кажа, че не ми е трудно. В първите дни, след като Джери Парадайз се качи на борда на яхтата, нощем се будех и се чудех как е възможно собственият ми брат да изпрати някой да ме убие. Още си спомням някои приятни мигове… Мики може да бъде чаровен и забавен… Разсмиваше ме, когато бях малка. Но той е изключителен актьор. Сега знам, че дори към мен не изпитва нищо.
Тя отмести поглед встрани, сетне продължи:
— Той се изсмя, когато застреляха Рекс. Опита се да ни убие. Това е наистина много тъжно. Но сега разбирам, че всички неща, които харесвах у Мики и у баща ми, са били измислени от тях, за да ме манипулират. Знам, че ако контролира президента, Мики ще разруши всичко, което представлява тази страна.
Лусинда го погледна в очите.
— Но най-добре от всичко знам, че те обичам. Повече от живота си. Ако цялата история завърши зле, единствената ми утеха ще бъде, че те намерих.
Те чуха как грабливата птица тихо размахва криле и се взряха в мрака. Отначало не го видяха, но после огромният бухал прелетя между тях и луната.
— Ето го — каза със страхопочитание Лусинда, докато птицата отминаваше и хвърляше лунна сянка над замръзналия двор.
Мики съзнаваше, че последният сблъсък за спасяването на плана на баща му ще зависи от него. Бе подценил жестоко Райън. Фактът, че Лусинда бе застанала на страната на Райън, предизвика странни угризения… Това го гнетеше дни наред и накрая се отъждестви с ярост. Гневът беше чувство, а на Мики не му се беше случвало да има работа с чувства. Беше се стаил в стомаха му и го разяждаше отвътре. Отмъщение. Неутолимо и неконтролируемо. Трябваше да разчисти сметките си.
Откакто бе разбрал, че е социопат, Мики изучи това състояние. Узна, че социопатите често имат по-висок коефициент на интелигентност от обичайния, близък до този на гениите. Разбра, че социопатите стават изключителни актьори и могат да имитират емоциите, които чувстват другите, и това им позволява да манипулират и контролират хората. Научи, че социопатите могат да лъжат, да измислят заговори и дори да убиват, без да изпитват нищо.
В една книга, озаглавена „Патологична психология“, той се бе натъкнал на един странен раздел, в който психиатърът пишеше, че когато прехвърлят четирийсетте, социопатите започват да се държат по различен начин. Стават нормални. Научават се да изпитват чувства като всички останали хора. Лекарите наричаха това откритие „обнадеждаващ пробив“, но мисълта ужасяваше Мики. Идеята, че дарбата, която бе пазил като зеницата на окото си, може да изчезне, го преследваше непрекъснато. Щеше да загуби голямо преимущество. Мики винаги беше в състояние да подбира аналитично жертвите си, да ги напада със злоба и да не страда от угризения.