Храна за акули
- Автор: Кеннел Стивен Джозеф
- Год: 1996
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Храна за акули». Краткое содержание книги:
От ярко осветените телевизионни студия, където действителността се прекроява за масова консумация, до задимените задни стаи, в които се вземат истинските решения.
„Храна за акули“ е правдоподобно пътешествие в най-лошия кошмар на нацията и сензационно приключение от първата сцена до изпълнената с насилие кулминация.
Уолас още не се беше разсънил, когато информацията стигна до него. Не искаше да буди Сали, затова се премести на телефона в кабинета си.
— Добре, откраднали са камионите — грубо каза той. — Продължавай.
— Шофьорът е дал описанието на мъжа и жената на полицията. Казах да докарат от Чикаго малкия контролен център и чинията с обхват K-U. В момента уреждам да взема назаем един от камионите на Си Ен Ен, така че следобед ще можем да предаваме мача.
Литман кимна. Струваше му се, че за такова нещо едва ли беше необходимо да го вдигат от леглото в пет сутринта. Апаратурата беше застрахована. Пък и едва ли някой би стигнал далеч с нея. Адски трудно беше да се скрие един камион с осемнайсет колела и четириметрова сателитна чиния.
— Предполагам, че това можеше да почака, Стив.
— Помислих, че ще искате да знаете.
— Е, сега знам — отсече Литман и затвори.
Зачуди се за миг защо ли някой би откраднал сателитна връзка и подвижен контролен център. Легна и след няколко минути заспа.
В седем и четирийсет и пет го събуди второ телефонно обаждане. Литман вдигна слушалката и погледна часовника.
— Какво има пак, по дяволите? — изръмжа той.
— Знаеш ли кой се обажда? — рязко попита Мики.
Уолас седна в леглото и се помъчи да се ориентира.
— Пред сградата те чака кола. Бъди в нея след пет минути.
— Имам други планове за деня.
— Отложи всичко.
Литман стана, а Сали се надигна и го погледна загрижено.
— Работа — каза той и влезе в банята.
След десет минути излезе в студеното мъгливо утро и извървя няколкото метра до черния „Линкълн“, който чакаше с включен мотор. Вътре имаше един смугъл мъж с буйни коси, облечен в лъскав зелен костюм с ужасен десен. Седеше зад волана и пушеше. Литман го виждаше за пръв път.
— Мен ли чакате? — попита той, проклинайки наум Мики Ало.
Уолас не беше свикнал да го измъкват от леглото и да му заповядват какво да прави.
— Тук съм да взема мистър Литман — отговори Пулакарпо ди Пауло.
Уолас се настани на задната седалка и затвори вратата.
— Имате ли нещо против, ако пуша? — попита той.
Пулакарпо хвърли фаса си през прозореца и включи на скорост.
Срещата се състоя в един изоставен хамбар извън Трентън. Пристигнаха там след един час.
Спряха и Уолас видя четирима мъже, които стояха в полукръг. Дъхът им се виеше над главите на облачета. Приближиха се до колата и го придружиха до хамбара. Щом влезе и очите му свикнаха със светлината, Литман видя Мики Ало, който седеше на един стар стол пред работния тезгях и четеше някаква компютърна разпечатка. Той стана, когато Уолас се приближи до него, но не мина пред тезгяха да го посрещне. Отстояваше територията си и принуди финансиста да отиде при него. Това беше демонстрация на сила. Важно беше да се знае кой командва парада. Бяха разговаряли по телефона много пъти и бяха виждали лицата си по новините и във вестниците, но поради съображения за сигурност не се бяха срещали от детските години на Мики.
— Имаме проблем — каза Ало.
— Какъв?
— Снощи са откраднали ПТС и сателитна чиния. Вече го съобщиха по новините в седем сутринта.
— Знам. Казаха ми в пет.
— Мисля, че са ги откраднали Райън Болт, Коул Харис, сестра ми и оная фоторепортерка от „Ройтер“.
— Не мисля, че биха могли…
Уолас млъкна, защото на лицето на Мики се изписа нещо средно между раздразнение и презрение. Свинските му очички гледаха свирепо и Литман усети, че от Мики се излъчва някаква топлина. Уолас смени тактиката и смекчи тона.
— Предполагам, че имаш причини да мислиш така.
— Само имам такова предчувствие, което може да е погрешно, но ако не е, на всички ни предстоят огромни неприятности.
— Да чуем.
Мики му разказа цялата история — за куфара, пълен със записи на подслушвани от Министерство на правосъдието телефонни разговори и предаден на Гавриел Бах, за пътуването до Израел, за влизането в къщата на Бах, за експлозията, убила Казоровски и тримата убийци, и за предположението си, че ще се опитат да излъчат историята по Ю Би Си. Когато свърши, двамата се умълчаха. В празния хамбар повя ветрец, който разтърси вратата и разпръсна сламки от плевника отгоре.