Най-дългото пътуване
- Автор: Спаркс Николас
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 978-954-389-270-9
- Переводчик: Емилия Ничева-Карастойчева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Най-дългото пътуване». Краткое содержание книги:
Айра Левинсън току-що е претърпял катастрофа. Само мисълта за съпругата му Рут крепи ранения мъж. Айра се отдава на спомени за красивата им любов, за трудните моменти, в които са били заедно и изживява отново всекидневните радости и несгоди.
София Данко се е посветила изцяло на образованието си, но срещата с Люк отваря нови хоризонти пред нея. Той я въвежда в свят, в който успеха върви ръка за ръка с опасността. Веднъж попаднала в прегръдката на любовта, плановете на София за бъдещето коренно се променят. Бъдеще, което Люк има властта да пренапише… ако тайната, която крие не го съсипе.
В „Най-дългото пътуване“ хроникьорът на човешката душа Никълъс Спаркс пресича съдбите на две коренно различни двойки и достига до най-съкровените дълбини на човешкото сърце. Той ни напомня, че дори най-трудните решения могат да отворят нови пътища към щастието…
София и Люк впиха очи в триножника, когато белокосият джентълмен посегна да го открие. Картината се появи и на екрана зад него. Дори за неопитното око на София стана ясно, че е нарисувана от дете.
— Художникът е американец, Даниъл Маккалъм, роден през 1953 година и починал през 1986. Точната дата на създаването на картината е неизвестна. Предполага се, че е нарисувана между 1965 и 1967. Айра Левинсън ни уведоми, че творецът е бивш ученик на Рут. Вдовицата на Маккалъм му подарила картината през 2002 година.
София се изправи да я види по-добре. Дори отдалеч личеше, че е творба на аматьор, но след като бе прочела писмото, тя се запита как ли е изглеждала Рут. Въпреки грубите щрихи Рут изглеждаше красива, с благо изражение, което й напомни Айра.
— За художника се знае малко — продължи водещият. — Не е известно да има други творби. Онези, които не са разгледали картината вчера, да заповядат да я видят отблизо. Наддаването започва след пет минути.
Никой не помръдна. В залата се надигна гълчава. Повечето присъстващи разговаряха, някои едва прикривайки нетърпението, с което очакваха следващата картина, когато щеше да започне истинският търг.
Петте минути изминаха бавно. Мъжът на подиума не показваше изненада. Преглеждаше листовете пред него, безразличен като всички останали. Дори по лицето на Люк се четеше равнодушие, което я учуди, защото и той бе чул писмото на Айра.
Когато дойде време, джентълменът призова за тишина.
— „Портрет на Рут“ от Даниъл Маккалъм. Наддаването започва от хиляда долара… Хиляда долара! Чувам ли хиляда долара?
Никой в залата не помръдна. Той продължи с безизразен глас:
— Чувам ли деветстотин? Не забравяйте, че това е възможност да станете притежатели на част от една от най-значимите частни колекции на всички времена.
Нищо.
— Чувам ли осемстотин? — Изчака няколко секунди и попита: — Седемстотин? Шестстотин?
У София бавно се надигаше негодувание. Това не беше редно! Спомни си пак писмото на Айра до Рут, писмото, което разкриваше колко много е значела тя за него.
— Петстотин долара? Четиристотин?
В този момент Люк се надигна от стола.
— Четиристотин долара — извика той и гласът му сякаш отекна в стените.
Малцина от публиката го погледнаха, ала по лицата им не се четеше кой знае какво любопитство.
— Имаме четиристотин долара! Четиристотин. Чувам ли четиристотин и петдесет?
Мълчание. На София й се зави свят.
— Веднъж, два пъти, продадена…
При Люк дойде привлекателна брюнетка с бележник, която му записа името и обясни, че е време да плати. Поиска му да й предостави кредитната си карта или предварително попълнен формуляр.
— Не съм попълвал формуляри — промърмори Люк.
— Как предпочитате да платите?
— Може ли в брой?
Жената се усмихна.
— Да, сър. Последвайте ме.
Люк тръгна след жената и се върна след няколко минути, стиснал платежната си бележка. Седна до София с доволна усмивка.
— Защо? — попита го тя.
— Обзалагам се, че това е била любимата картина на Айра. Продаваше се първа. Обичал е съпругата си и ми се стори неправилно никой да не поиска портрета й.
София се замисли.
— Ако не те познавах, щях да реша, че си романтик.
— Мисля — отвърна бавно той, — че Айра е бил романтик. Аз съм най-обикновен пенсиониран ездач на бикове.
— Повече си от това. Къде ще я окачиш?
— Не знам има ли значение. А и дори не знам къде ще живея другия месец.
Преди да успее да му отговори, чу чукчето да удря и белокосият джентълмен пак застана пред микрофона.
— Дами и господа, преди да продължим, искам отново да поканя Хауи Сандърс на подиума. Той ще ни прочете писмо от Айра Левинсън във връзка с покупката на първата картина.
Сандърс излезе иззад завесата. Белокосият джентълмен му отстъпи мястото пред микрофона. Адвокатът отвори плика с нож за писма и извади писмото. Пое си дълбоко дъх и бавно разгърна листа. Погледна към публиката и отпи глътка вода. После лицето му стана сериозно като на актьор, готвещ се за особено драматична сцена.
— „Казвам се Айра Левинсън — зачете той най-сетне — и днес ще чуете историята на моята любов. Тя не е такава, каквато навярно си я представяте. Не е история с герои и злодеи, с красиви принцове или принцеси. Тя е историята на обикновения мъж Айра, срещнал необикновена — Рут. Запознахме се съвсем млади и се влюбихме. После се оженихме и се врекохме във вечна вярност. История като много други. Рут обаче имаше око за изкуството, а аз имах очи само за нея. Някак си това се оказа достатъчно да съберем колекция, станала безценна за нас. Жена ми откриваше в изкуството красотата и таланта, за мен изкуството бе просто отражение на Рут. Така напълнихме дома си с картини и живяхме дълго и щастливо заедно.