Най-дългото пътуване
- Автор: Спаркс Николас
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 978-954-389-270-9
- Переводчик: Емилия Ничева-Карастойчева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Най-дългото пътуване». Краткое содержание книги:
Айра Левинсън току-що е претърпял катастрофа. Само мисълта за съпругата му Рут крепи ранения мъж. Айра се отдава на спомени за красивата им любов, за трудните моменти, в които са били заедно и изживява отново всекидневните радости и несгоди.
София Данко се е посветила изцяло на образованието си, но срещата с Люк отваря нови хоризонти пред нея. Той я въвежда в свят, в който успеха върви ръка за ръка с опасността. Веднъж попаднала в прегръдката на любовта, плановете на София за бъдещето коренно се променят. Бъдеще, което Люк има властта да пренапише… ако тайната, която крие не го съсипе.
В „Най-дългото пътуване“ хроникьорът на човешката душа Никълъс Спаркс пресича съдбите на две коренно различни двойки и достига до най-съкровените дълбини на човешкото сърце. Той ни напомня, че дори най-трудните решения могат да отворят нови пътища към щастието…
— Господин Колинс? — извика му тя. — Казвам се Гейбриъл и работя в „Сотбис“. Подготвихме ви място, където да се усамотите. Очаквахме да настане суматоха и се погрижихме за удобството и сигурността ви. Последвайте ме, моля.
— Бях тръгнал към пикапа…
— Трябва да попълните няколко формуляра. Моля ви… — Тя посочи отсрещния край на коридора.
Люк погледна наближаващата тълпа.
— Да вървим — реши бързо.
Без да изпуска ръката на София, пое след Гейбриъл, заобиколен от трима охранители. Другите трима останаха до вратата да задържат побеснялото множество. Чуваше как му крещят, бомбардирайки го с въпроси.
Имаше сюрреалистичното усещане, че някой му е скроил номер, но недоумяваше каква е целта на тази налудничава шега.
Свърнаха по коридора и минаха през врата, отвеждаща към стълбище. Люк хвърли поглед през рамо и видя, че само двама охранители ги следват. Третият бе останал до вратата.
На втория етаж ги поведоха към двукрила врата. Гейбриъл я отвори и ги покани да влязат.
— Настанете се удобно. Вътре има каталози, освежителни напитки и храна. Сигурна съм, че искате да зададете хиляди въпроси. Уверявам ви, че ще получите отговори на всички.
— Какво става? — попита Люк.
Тя повдигна вежди.
— Вече знаете — отвърна уклончиво, обърна се към София и й подаде ръка. — Извинете, но не чух името ви…
— София… София Данко.
— Значи сте от Словакия? Красива страна. Приятно ми е да се запознаем. — После погледна отново към Люк. — Пред стаята ще поставим охрана, за да не ви безпокои никой. Обмислете всичко и го обсъдете. Оставяме ви насаме за няколко минути да прегледате колекцията си. Устройва ли ви това?
— Предполагам… — заекна Люк. — Но…
— Господин Леман и господин Сандърс ще дойдат след малко.
Сбърчил вежди младият мъж огледа добре обзаведената стая. Канапета и столове бяха подредени около ниска кръгла маса. Върху масата бяха подредени питиета — включително бутилка шампанско в кофичка с лед — и кристален поднос със сандвичи, нарязани плодове и сирена.
До масата лежеше разтвореният каталог.
Зад тях вратата се затвори и двамата останаха сами. Впила очи в каталога, София пристъпи предпазливо към масата и погледна отворената страница.
— Портретът на Рут — прокара леко пръст по репродукцията.
— Това е невъзможно, нали?
Тя погледа още малко картината и после се обърна към Люк с отнесена, блажена усмивка:
— Напротив. Възможно е.
Гейбриъл се върна с господин Сандърс и господин Леман, който водеше търга.
Сандърс се представи, седна и си издуха носа в ленена кърпичка. Отблизо Люк забеляза бръчките и гъстите му вежди. Адвокатът сигурно бе над седемдесетте. Искриците, проблясващи в очите му, обаче го подмладяваха.
— Преди да започнем, ще отговоря на първия и най-очевиден въпрос, който несъмнено си задавате — подхвана той, отпуснал длани върху коленете си. — Има ли уловка? Наистина ли наследявате цялата колекция, защото купихте „Портрета на Рут“? Прав ли съм?
— Да — призна Люк.
След случилото се в залата се чувстваше съвсем объркан. Тази стая… тези хора… сякаш бе попаднал на чужда планета.
— Според условията на завещанието, оставено от Айра Левинсън — продължи адвокатът, — човекът, купил „Портрета на Рут“, получава цялата колекция. Затова бе предложена първа за продан. С други думи, няма уловка. Няма подвеждащи клаузи. Колекцията е ваша.
— Значи мога да ви помоля да я натоварите в пикапа и да я занеса вкъщи? Още сега?
— Да — отговори Сандърс. — Но ще се наложи да отивате и да се връщате няколко пъти. А предвид стойността на голяма част от картините, бих ви препоръчал по-безопасен транспорт.
Люк се втренчи смаяно в него.
— Има обаче един въпрос, който е редно да обмислите.
„Ето я уловката“ — каза си младият мъж.
— Става дума за данъците — обясни Сандърс. — Както вероятно знаете, наследство, надвишаващо определена сума, се облага с данък. Стойността на колекцията надвишава значително тази сума. Тоест, ако не разполагате с достатъчно свободни средства да платите дължимия данък, ще се наложи да продадете част от колекцията. Навярно дори половината. Зависи, разбира се, кои картини ще решите да продадете. Разбирате ли ме?
— Да. Наследих много и трябва да платя данък.