Ръката на сатаната
- Автор: душ Сантуш Жозе Родригеш
- Серия: Професор Томаш Нороня #6
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1339-8
- Переводчик: Дарина Бойкова Миланова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Ръката на сатаната». Краткое содержание книги:
Международният наказателен съд завежда дело срещу виновниците за кризата по обвинения в престъпления срещу човечеството. За да възтържествува справедливостта обаче, съдът се нуждае от изчезналия диск. Томаш трябва да разшифрова поредната криптограма, за да се добере до ценната улика. Но това е много опасна задача, защото дискът съдържа шокираща информация за престъплението на века: умишленото предизвикване на световната криза.
По сигнал на прокурора изображението на екрана се смени, този път с логото на няколко университета. Разпознаваха се тези на Харвард, Йейл, Колумбийския университет и други.
— Икономистите, които също можем да считаме за обвиняеми за престъпления срещу човечеството — каза той. — Финансовите институции и особено инвестиционните банки искат да приберат огромни печалби и да се разраснат до такава степен, че да бъдат защитени от фалит поради риск от заплаха за икономиката, прав ли съм? Какво правят те? Подкупват политиците, за да променят законите и да дерегулират пазарите. Но, за да стане възможно това, е необходимо да се създаде подходяща идеологическа среда. Кой би могъл да я създаде?
Карло дел Понте настоятелно размаха пръст към емблемите на университетите.
— Икономистите, разбира се! Именно те създават идеологията на дерегулацията и продават на избирателите и потребителите илюзията, че пазарите могат да се саморегулират и дерегулацията им ще отвори врати към несметни богатства. — Той прекъсна речта си и се усмихна. — И са прави, естествено. Дерегулацията позволява прекомерното забогатяване на… банкерите. — Гласът му отново стана сериозен. — Всъщност идеологията на дерегулацията е толкова ефикасна, че американските икономисти съумяват да я изнесат в Европа. Исландия например имала напълно стабилна икономика с бюджетен излишък и смехотворно нисък дълг. Но през 2001-ва й хрумва лошата идея да повярва в приказките за дерегулацията и да промени законите си. Само за няколко години дерегулираните банки натрупват дългове шест пъти по-високи от годишния БВП на страната и икономиката изпада в колапс.
Прокурорът махна с ръка към масата на обвинението и сътрудниците му показаха нова снимка, този път на мъж с вратовръзка.
— Иска ми се да осъдя за престъпления срещу човечеството стотици икономисти, които ни пробутваха тази идеология, но ако трябва да избера един, ще се спра на ето този обвиняем. — Той се взря в мъжа с вратовръзката и сложи ръце на кръста си, сякаш ще спори с него. — Глен Хъбард, директор на Columbia Business School и председател на икономическия съвет на президента Джордж У. Буш. В това си качество той предприема серия от фискални ограничения, както и намаляване на данъците върху дивидентите от акции и премахването на данъка върху собствеността — промени, които облагодетелстват предимно богатите. През 2004-та професор Хъбард подписва много важен текст за ползата от дериватите и процеса на ипотечните секюритизации, като се обосновава с твърдението, че по този начин защитават банките и увеличават финансовата стабилност.
Тези думи накараха присъстващите в салона да се разсмеят.
— Професор Хъбард работи също и за групи, които намират юридически експерти, които да свидетелстват в защита на хора, обвинени в измама. Например двама банкери от, Бииър Стърнс“ са съдени за измами в схемите със секюритизации. Отчаяни, те наемат една от тези експертни групи — The Analysis Group, която плаща сто хиляди долара на професор Хъбард, за да свидетелства в защита на банкерите. И те са оправдани. — Прокурорът посочи към лицето на екрана. — Професор Хъбард е пример за пороците на икономистите. Пропагандирайки идеологията за дерегулация и продавайки се на банкерите, мнозина от тях се превръщат в активни съучастници в това престъпление срещу човечеството и затова заслужават да седнат на подсъдимата скамейка!
Карло дел Понте се обърна към съдията.
— Ваша Светлост, на това дело би трябвало да бъдат споменати имената на още много хора и вероятно ще бъдат назовани на един следващ етап, но не мога да приключа, без да посоча главните виновници — мъжете, позволили всичко това да се случи с тяхно знание и в някои случаи, да не кажа всички, оставили се да бъдат водени от финансови интереси.
Прокурорът даде знак на хората си от масата на обвинението и екранът се изпълни с четири познати лица, предизвиквайки възбудени викове и поток от светкавици на фотоапарати в Salone dei Cinquecento.
— Президентите Роналд Рейгън, Джордж X. Буш, Бил Клинтън и Джордж У. Буш — обяви Карло дел Понте, като се опитваше да надвика бунтуващата се тълпа и бурята от щракащи фотоапарати. — Именно те подкрепиха целия процес на дерегулация. Президентът Труман държал на бюрото си табелка с надпис: The buck stops here, тоест отговорността е моя. Тези президенти са главните виновници и не можем да позволим да избягат от тази отговорност.