Свещеният меч [bg]

С последни сили Кътър повдигна тежката чанта от водата и я прехвърли през ръба на басейна. Излезе задъхан навън и се строполи до нея. Парите! Напипа ципа и го дръпна нетърпеливо. Пачките банкноти бяха напълно подгизнали. Кътър изстена от отчаяние.

— Тери! — извика той, след като изведнъж забеляза, че Гринол го няма.

— Тери е под душа — каза нечий глас.

Кътър вдигна глава. Очите му се разшириха, после се присвиха в две тънки цепки. Приличаше на притиснат в ъгъла плъх. Бен бе насочил към него снабдения със заглушител браунинг, предоставен му от „Тримбъл Груп“ заедно с камата и още няколко полезни приспособления, които той бе избрал за мисията си на остров Капри.

— Познавам те — заяви Кътър, като наблюдаваше внимателно всяка негова стъпка.

— И аз теб — каза Бен. — Появи се в къщата на свещеника в Литъл Дентън в нощта, когато загинаха приятелите ми. Беше дошъл да търсиш нещо. А аз никога не забравям гласове.

— Хоуп.

— Същият.

— Къде е Милс?

— При рибите. Ти си последен.

Кътър се усмихна кисело.

— Е, това е. Едва ли ще разбера къде са останалите пари. Ти как мислиш?

— Навремето си бил добър войник, Стив. Трябвало е да си останеш в полка.

— Нямах бъдеще там.

— И сега нямаш. Ти уби приятелите ми.

— Ще ме застреляш, нали?

— За да ме улесниш, посегни към пистолета. — Бен посочи оръжието, затъкнато в колана му.

— Мокър е.

— Глокът стреля и под вода. Би трябвало да го знаеш.