Свещеният меч [bg]

Бен усети как мускулите на лицето му се обтягат.

— Блъфирате. Джуд не беше с мен на острова.

— Тогава сигурно сме прибрали някой друг Джуд Аръндел от плажа — заяви Браун. — Доста темпераментен млад мъж. Бих казал, че прилича на баща си, особено след като прочетох писмото.

Бен не продума.

— Стискал го е в ръка, когато са го открили. Не се страхувайте, засега се грижим добре за него. Но не гарантирам какво ще стане, ако продължите да упорствате.

Бен го гледаше втренчено.

— Искам да го видя.

— Боя се, че е невъзможно. Но защо не го чуете? — Браун извади телефон от джоба си, набра някакъв номер и каза: — Искам да говоря с момчето. — После подаде телефона на Бен.

— Джуд? Аз съм. Добре ли си?

— Бен? Аз… — заекна Джуд, но преди да успее да довърши, линията прекъсна.

— Е, доволен ли сте?

Бен хвърли напосоки телефона. Идеше му да размаже самодоволната физиономия на мъжа срещу себе си. С две крачки се озова до него, ръката му се стрелна напред и го сграбчи за вратовръзката. Очите на Браун щяха да изхвръкнат, когато Бен го дръпна встрани от прозореца, извън полезрението на снайперистите.

Радиостанциите навярно вече вдигаха тревога. След по-малко от две секунди в стаята щяха да нахълтат въоръжени мъже. Той блъсна главата на Браун в стената и пристегна вратовръзката като бесило около шията му.

— Направиш ли му нещо лошо, ще те убия. Ясно ли е?

Вратата се разтвори с трясък и познатите му отпреди пазачи нахлуха вътре с извадени пистолети.

— Кажи им да се разкарат! — извика Бен. — Иначе ще умреш!

— Спрете! — нареди Браун. — Свалете оръжията!

Пазачите се подчиниха неохотно.

— Постъпи мъдро — заяви Бен. — Още малко, и щях да ти откъсна главата.

Той пусна вратовръзката на Браун и се отдръпна с отвращение. Пазачите се суетяха около вратата.

Браун разхлаби възела на вратовръзката и приглади реверите на сакото си. Дишането му беше учестено, но тържествуващото изражение не бе изчезнало от лицето му.

— Знаех си, че ще го направиш, майор Хоуп — каза той. — Затова си идеалният кандидат за нас.

Бен пристъпи нервно от крак на крак. Внезапно го бе заболяла глава, сърцето му биеше като лудо.

— Е, добре, Браун. Да чуя какво предлагаш.

— Условията на сделката са прости. Ще получиш всичко необходимо, за да приключиш веднъж завинаги с тази история. После Джуд ще бъде освободен и ще се върне при теб невредим. Няма да има никакви последици за двама ви. Това ще бъде краят. Ако обаче откажеш да ни съдействаш, никога повече няма да го видиш. — Браун се усмихна. — Всички знаем колко много Джуд обича морето. Скърбящият син, изпаднал в пълно отчаяние след трагичната смърт на родителите си… Лодки, наркотици, алкохол… опасна смес. Сигурен съм, че ме разбираш.