![Свещеният меч [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/0/4/sveshcheniyat-mech-bg-download.jpg)
Свещеният меч [bg]
- Автор: Мариани Скотт
- Серия: Бен Хоуп (bg) #7
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 978-954-769-311-1
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Свещеният меч [bg]». Краткое содержание книги:
— Трябва спешно да се изпикая — каза Милс, докато крачеха към басейна.
— Не можеш ли да стискаш още няколко минути? — скара му се Кътър.
— Сериозно, ще се пръсна. Нека ви настигна след секунда, става ли?
Кътър и Гринол продължиха напред, а той се спря, разкопча ципа на панталона си и пристъпи към металния парапет на пътеката. Разтвори крака и въздъхна от облекчение, когато струята се изви във въздуха и потъна в бездната.
Преди да усети какво става, две яки ръце го сграбчиха за глезените и го метнаха през парапета. Когато Милс отвори уста, за да извика, тялото му вече летеше надолу, премятайки се като парцалена кукла. Един издаден навън скален ръб отнесе черепа му, а секунди по-късно мъртвото му тяло цамбурна в разпенените води на прибоя, който го засмука навътре.
64
Не след дълго Пенроуз се съвзе, стана от пода на дрешника и изтича обратно в кабинета си. Безпардонното нахлуване на Кътър в личното му пространство и загубата на четирийсетте хиляди евро го бяха върнали към реалността.
Не се тревожеше само за парите, с които щеше да се раздели. Внезапно си бе наумил, че полицията е тръгнала към имението, за да го арестува. Той се приближи до прозореца, отвори го и се заслуша. Не се чуваше нищо, освен грохота на прибоя. Нямаше сирени, поне засега. Но всеки миг щяха да се появят.
Пенроуз отиде до бюрото и трескаво заизважда навън съдържанието на чекмеджетата. Списъци с имена, снимки на жертвите; дисковете с детска порнография, качени на компютъра на Фабрис Лалик; скицата на меча; подробни описания на всички операции, които бе разработил с педантично старание. Целият му труд щеше да се превърне в доказателствен материал срещу него, способен да го накисне толкова дълбоко, че никога повече да не може да изплува.
Налагаше се да унищожи всичко, и то веднага. Пенроуз измъкна кошчето за боклук изпод бюрото, изсипа отвътре смачканите листа с бележки по новата му книга и започна да го тъпче с уличаващите материали.
Сигурно някъде има кибрит, мислеше трескаво той. Трябваше да е останал от провалената романтична вечеря на свещи с онази неблагодарна кучка Дария Пинятели. Намери кутийката, драсна една клечка и я хвърли в кошчето за боклук. После се загледа в пламъците, които обхванаха хартията. Тя почерня и се сбръчка, а сребристите дискове се разтекоха като восък. Край, вече беше в безопасност.
Едва тогава се сети, че кошчето е от ракита и ще изгори заедно със съдържанието си. А не можеше да изгаси пламъците с крака, защото беше бос. Кабинетът му започна да се изпълва с дим. Пенроуз се закашля.
Към басейна бяха построени четири съблекални с дървени врати, обозначени с номера от 1 до 4. Във всяка имаше луксозна душкабина, голям гардероб за дрехи и обувки, шкафове за хавлии, халати и сешоари и сейф за лични ценности — всевъзможни места, където да се скрие една чанта с пари. След няколко минути безплодно ровичкане в първата кабина Кътър надникна в съседната, за да види как се справя Гринол.
— Страшни късметлии сме, няма що — изпъшка Гринол, застанал сред купчина хавлии.
— Къде е Дейв? — попита Кътър и се намръщи.
Гринол поклати глава. Кътър въздъхна, обърна се и тръгна към изхода, като спря за миг до басейна, за да се полюбува на чантата, натъпкана с банкноти. Междувременно Гринол се беше прехвърлил на кабина номер три, блъскаше вратичките на шкафовете и ругаеше по адрес на Пенроуз Лукас.
— Дейв! — извика Кътър, щом излезе навън. — Хей, Милс!
Милс беше потънал вдън земя. Кътър се върна при басейна и понечи да каже нещо на Гринол, но изведнъж замръзна на място. Чантата с парите бе изчезнала.
— Тери, защо си преместил чантата?
Гринол излезе от съблекалнята. Изглеждаше още по-ядосан.
— Какво?
— Къде са парите?
— Откъде да знам? Ти къде ги сложи?
— Бяха точно тук. Хайде, не се бъзикай с мен!
— Не се бъзикам. Не съм ги пипал!
— Къде са тогава? — попита намръщено Кътър.
Отначало си помисли, че Дейв Милс се е вмъкнал отнякъде и е задигнал чантата. Усети как го обзема паника и реши да изтича навън, но после се спря. Беше невъзможно. Та той не я бе изпускал от очи за повече от няколко секунди! Огледа се. Нима полудяваше?