Не заспивай [bg]

— Това, което видях, не приличаше на снимка.

— Разбира се, че не. Направили са го така, че да изглежда истински. Да изглежда сто процента убедително.

Тя се втренчи ужасено в него, но явно пред очите ѝ бе онази сцена в банята.

— Боже мой — възкликна, — кой би направил такова нещо?

— Някой, който е решен да получи това, което иска, на всяка цена.

— „Някой“ ли? Имаш предвид друг освен Остин Стекъл?

— Стекъл със сигурност е умен, безскрупулен и готов на убийство, за да получи каквото иска, но този проектор ми навява други мисли. Може би заради твърде фината технология, може би защото не пасва съвсем на другите неща, които е направил. Стекъл е практичен човек и не виждам причина да си даде толкова труд, за да монтира устройството, и каква полза би могъл да извлече. Освен това откъде би могъл да узнае за теб и Колин Бантри?

Мадлин кимна:

— Добре. Разбирам какво искаш да кажеш. Но накъде води това?

— Към някой скрит играч. Играч с неограничени възможности. Но мисля, че този, който си е дал целия труд да прожектира илюзията в банята, има друга крайна цел.

— Каква цел?

— Да ни накара да напуснем „Вълчето езеро“ незабавно.

— Като ме уплаши до смърт?

— Да.

Мадлин поклати глава, но не намери думи.

— Съжалявам, че не разкрих истината за това по-рано.

— Но сега си сигурен, нали? Сигурен си, че това е отговорът?

— Да.

— Боже, толкова съм… толкова… Не знам какво. Объркана? Ядосана? Успокоена? — Тя се изсмя тихо. — Все пак не съм луда, нали?

— Не, Мади, ти си абсолютно нормална.

— Трябва да го хванем. Трябва да хванем този изрод.

— Трябва. И ще го хванем.

Тя кимна. Очите ѝ заблестяха с нов устрем.

След като огънят се разгоря и камината бе заредена с достатъчно дърва за цяла нощ, Гърни реши, че е време да преместят Стекъл от апартамента.

В този момент обаче чу затръшване на врата в другия край на коридора и приближаващи се стъпки. Стъпките спряха на известно разстояние от тях и след малко се чу рязко почукване, най-вероятно на вратата на техния апартамент.

Гърни отвори вратата на стаята и излезе в коридора. На светлината на фенерчето видя вече познатите му гумени ботуши, яке „Барбър“ и кариран шал.

Норис Ландън държеше фенерче в едната ръка и пушка в другата.

— Гърни? Какво става тук?

— Дълго е за разказване. Какво е станало?

— Автомобилите ни са повредени. Някой е накълцал акумулаторите с брадва или нещо подобно. Търсих Остин, но никакъв го няма. Все пак намерих следи, отдалечаващи се от мястото на саботажа, и смятам да ги проследя и да потърся отговор. Реших, че не е зле да съм подготвен. — Кимна към пушката. — Дойдох да видя какво е положението при вас, преди да изляза, и дали знаете нещо.

Гърни не виждаше причина да крие фактите. Разказа на Ландън съкратена, но доста точна версия на разпита, при който Стекъл бе признал вината си. Добави също разказа на Стекъл за срещата му с Барлоу Тар и брадвата. Уточни обаче, че макар да е възможно Тар да е злосторникът, не е изключено самият Стекъл да е повредил колите. Накрая обясни, че в момента управителят на хотела е вързан в апартамента, един вид извънреден арест, и ще остане така, докато не се появят представители на официалните власти.