Не заспивай [bg]

— Най-напред, за да не забравя… какво име е Алфонс Волк?

— Това не е моето име. Волк се казваше мъжът, за когото се е омъжила майка ми.

— Да, казахте ми. Но какво е по произход?

— Не знам. Словенско. Някъде оттам. Защо се интересувате?

— Любопитство. — От личен опит при разпитите на заподозрени Гърни знаеше, че рязкото сменяне на темата често дава добри резултати. — И каква според вас е тази работа с Тар, ако предположим, че не е просто един луд, правещ неща без никакъв смисъл?

— Не знам. Преряза кабелите, колите са извън строя. Може би иска никой да не може да напусне имението.

— Каква може да е причината да иска да останем блокирани тук?

Стекъл поклати глава:

— Не знам.

— Мислите ли, че може той да е убил Итън?

— Сигурно е възможно, нали?

— Защо му е да го прави?

— Може би е разбрал, че Итън най-сетне е решил да го изгони.

— Мислите, че го е убил, за да не бъде уволнен?

— Възможно е.

— Само че Тар никога не е бил в лагера „Брайтуотър“. А убиецът е бил.

За част от секундата лицето на Стекъл се вкамени.

— Там, където е бил убит Скот Фалън. Там, където е започнала цялата тази каша.

— Не разбирам — каза Стекъл и премести тежестта си малко по-напред на стола.

Една минута бе достатъчна на Гърни, за да осмисли как Стекъл се вписва в ролята на убиец. Възможно беше той да е четвъртият побойник от „Брайтуотър“, момчето с прякора Вълка. Възможно беше да е поканил тримата си бивши приятели в хотела. Възможно беше да им е пробутал сценария за изнудването. И беше възможно да ги е убил, след като са изпълнили инструкциите му да разпространят измислицата за кошмара. И разбира се, възможно беше да е убил Итън. Имаше средствата и възможността.

Големият въпрос беше мотивът.

Гърни си спомни разговора, който бе водил със Стекъл на таванския етаж — за семейния герб и историята на рода Гол. Разговора за силата и контрола. И се замисли за практическите последствия от четирите смъртни случая.

Колкото повече мислеше, толкова по-ясна ставаше картинката. И сега бе получил последното просто доказателство. Бе хвърлил камък по гнездото на стършелите и Остин Стекъл беше излетял.

Вече имаше обяснение за всички факти.

Нито един от тях обаче не можеше да се докаже.

Докато обмисляше как най-добре да продължи, чу леко бръмчене от вибрирането на телефона му, оставен върху дървената масичка. Взе го от края ѝ и без да изпуска Стекъл от очи, погледна дисплея.

Имаше текстово съобщение от Хардуик.