Не заспивай [bg]

Гърни стана от страничната облегалка на дивана. Отиде при прозорците и откъсна връвчиците на две от щорите, после взе един ръжен от камината. Хвърли дългите връвчици в скута на Стекъл.

— Какво е това?

— Въжето — изрече Гърни със зловещо равен глас. — Въжето е лесният начин.

— Лесен начин… за какво?

— Лесният начин да се уверя, че няма да избягате.

Гърни погледна ръжена и не каза нищо повече. Стекъл лесно можеше да си представи трудния начин — във въображението му той сигурно изглеждаше по-страшно, отколкото изразен с думи.

— Ако обичате, завържете глезените си, здраво и сигурно — с усмивка добави Гърни.

— Не знам какво си мислите, че съм направил — каза Стекъл, като погледна въженцата, — но ви уверявам, че грешите.

— Вържете глезените си — повтори Гърни и стисна по-силно ръжена.

Стекъл поклати глава, но се подчини.

— По-стегнато — изкомандва детективът.

Другият мъж изпълни заповедта. Голата му глава лъщеше от пот.

След като Стекъл завърза краката си, Гърни му нареди да сложи ръце зад гърба си и с второто въженце от щорите, върза китките му една за друга, после прокара останалия край под стола и го завърза за въженцето на глезените му.

Стекъл се задъхваше.

— Това е някакъв лош сън, нали?

— Като съня, който продиктувахте на Итън, нали? — контрира Гърни, като застана пред него.

— Защо, по дяволите, да го правя?

— Защото, е очевидно. Това, което не разбирам, е защо Итън се е съгласил. После си спомних нещо, което ми каза Фентън, за да докаже, че не е възможно да сте фалшифицирали писмото. Каза ми, че до миналата седмица сте били с гипсирана ръка. В неговите очи това явно ви оневинява. Но всъщност се оказа отговорът на въпроса ми. Убедили сте Итън да запише разказа ви за кошмара, защото сте били с гипс.

— Гърни, това са безумни твърдения. Къде са доказателствата?

Детективът се усмихна:

— Доказателствата са необходими само в съда.

Стекъл стисна зъби. Гърни продължи със суров тон:

— Съдебната система не работи. Превърнала се е в една игра. Хитреците печелят, а глупаците губят. Безобидни смотаняци отиват зад решетките за няколко хапчета, които полицията е намерила в джобовете им, а истинските злодеи — онези, които убиват добри хора — се измъкват със скъпите си адвокати.

Насочи пистолета към дясното око на Стекъл, после към лявото, към гърлото, сърцето, корема, слабините. Стекъл присви очи. Гърни продължи:

— Вбесяват ме изродите, които убиват добри хора. Изродите, които не мога да се преструвам, че не забелязвам; тези, които не вярвам, че съдилищата ще накажат.

— Какво искате от мен?

— Нищо, Алфонс. Ти нямаш какво да ми дадеш. Не притежаваш нищо, което искам.

— Не разбирам.

— Просто е. Това не са преговори. Това е екзекуция.

— Не съм убил никого.

Гърни сякаш не го чу:

— Когато изродите убиват добри хора, моята работа е да свърша онова, което съдът не може да свърши. Изродите не могат да убиват добри хора и да остават ненаказани. Поне докато аз съм насреща. Това е моята мисия в живота. Ти имаш ли мисия в живота?