Игра на милиарди [bg]

Това беше само началото.

От информационните центрове вирусът щеше да продължи своя път към самите клиенти на Борсата. Към банките, застрахователните компании, търговските къщи, компаниите за кредитни карти и след това към техните клиенти. Навсякъде вирусът щеше да търси информация и да я унищожава.

Пермутациите щяха да са безкрайни. Защото вирусът беше създаден да се движи постоянно напред. Да използва първата цел, да намери втората и така нататък до безкрайност.

Всички щяха да научат, че сривът е бил в резултат на грешка в търговската платформа. Нямаше значение. Доверието щеше да е подкопано. Милиарди долари — изгубени. За часове цялата търговия щеше да бъде прекратена. Щеше да последва икономически Армагедон.

Но това нямаше да е достатъчно.

На върха на всичко щеше да бъде истинската атака. Обикновеният гражданин нямаше да разбере кибервойната. Компютърният вирус не беше нещо, което всички щяха да видят. Той беше концепция, не беше осезаем. Не означаваше нищо.

Обикновените граждани имаха нужда от кръв, вътрешности, бомби и останки, за да разберат, че са подложени на атака. Трябваше да видят лицата на мъртвите, мъката на оцелелите, гнева на потъпканите и сълзите на сираците. Трябваше да се чувстват несигурни, заплашени и неуверени.

Трябваше да се чувстват заплашени.

Само тогава щяха да разберат.

11 септември беше добро начало, но не стигна много далеч. Цените на акциите се сринаха. Борсата затвори за седмица. Когато отново възобнови дейността си, продължи сякаш нищо не се беше случило. Америка беше наранена, но се върна по-силна от всякога. Утре Китай щеше да нанесе решителния удар и да завърши мисията по детронирането на Съединените американски щати като финансова и икономическа столица на света.

Не беше достатъчно само Китай да успее — Америка трябваше да се провали.

Магнус Лий видя всичко това да се разиграва пред очите му на екрана. Стъпка по стъпка, жертва след жертва, страна след страна.

Накрая, след като вирусът беше свършил опустошителната си работа и всичко изглеждаше загубено, самият Лий щеше да се обади на американския президент. Щеше да предложи услугите на Китай в локализирането на вируса, в унищожаването му и във възстановяването на изгубените финансови данни. Защото никой нямаше по-безопасна, по-сигурна и по-стабилна платформа от китайците. Никой не беше предвидил подобна атака и не беше предприел необходимите мерки. Никой не можеше дори да предположи какви бяха мотивите, способите и методите на враговете му.