Не казвай сбогом [bg]

— Не казвайте приятелство — долових гневната нотка в гласа й.

— Не, няма. Просто исках да чуя вашата версия. Не се обаждам, понеже смятам, че имате нещо — каквото и да е — общо със съпругата ми, със сегашното положение. Обаче наистина бих искал да разбера какво се е случило. Истината. Защото мисля, че може би ще хвърлите светлина върху… модела на поведение на Ейми.

— Какъв модел на поведение?

— Заради който се случват лоши неща на хората, които я ядосат.

Тя дишаше тежко в слушалката.

— Преди два дни не бих разговаряла с вас — поде тя. — Но после, бях на питие с приятели, телевизорът работеше и обсъждаха факта, че Ейми е бременна. Всички, с които бях, толкова ви се ядосаха. Мразеха ви. И аз се замислих, че знам как се чувствате. Понеже тя не е мъртва, нали? Още я смятат за изчезнала, ако не греша. Не са намерили тяло?

— Точно така.

— Нека ви кажа нещо. За Ейми. И за гимназията. Какво се случи тогава. Почакайте малко. — Чувах анимационните филмчета някъде край нея — гумени гласчета и сладкозвучна музика, а после изведнъж спря. Чуха се мрънкащи гласчета. — Вървете да гледате долу… И така, първи курс. Аз съм от Мемфис. Всички останали са от Източното крайбрежие, кълна се. Чувствах се странна, различна, разбирате ли? Всички момичета в академия „Уикшър“ все едно бяха отгледани на едно място — дрехите им, езикът, прическите. Не че съм се чувствала като парий, просто бях… неуверена. Ейми вече беше момичето с главно „М“. Помня, че още първия ден всички я познаваха, всички говореха за нея. Тя беше Невероятната Ейми — бяхме чели тези книжки като малки, освен това беше превъзходна. Нали разбирате, тя беше…

— Да, знам.

— Така. Скоро Ейми започна да проявява интерес към мен, искаше да ме вземе под крилото си. Шегуваше се, че тя е Невероятната Ейми, а аз съм приятелката й Сузи, дори започна да ми казва Сузи, а след нея — и всички останали. Нямах нищо против. Бях й като слугинче: носех й питие, ако беше жадна, перях й дрехите, ако се нуждаеше от чисто бельо. Един момент.

Пак чух как косата й се плъзга по слушалката. Мерибет беше донесла със себе си всички семейни албуми на Елиът, в случай че ни потрябват още снимки. Беше ми показала снимка на Ейми и на Хилари, опрели бузите си и широко усмихнати. Затова сега си представих Хилари, със същата руса коса като тази на жена ми, но с по-обикновено лице, с мътни лешникови очи.

— Джейсън, говоря по телефона, дай им сладолед, не е чак толкова трудно… Извинете. Децата не са на училище, а съпругът ми рядко се грижи за тях, затова е малко объркан и не знае какво да прави през десетте минути, докато говоря с вас. Извинете. Така… така… аз бях малката Сузи, играехме тази игра месеци наред — август, септември, октомври, беше страхотно. Като близко приятелство, бяхме заедно през цялото време. После се случиха едновременно няколко странни неща, които бях сигурна, че я притесниха.