Не казвай сбогом [bg]

Спускаме се по склона, под верандата на ресторанта на Карл и отиваме към пристаните, които се блъскат шумно по вълните след една моторница. От тонколоните — Джими Бъфет14.

Джеф ми подава едно кепче.

— Трябва да сме бързи — скачаш във водата, загребваш с кепчето, хващаш рибата и после навеждаш кепчето към мен. Много ще е тежко и ще мърда, така че бъди готова. И да не вземеш да пищиш.

— Няма да пищя. Обаче не искам да влизам във водата. Мога да го правя и от пристана.

— Трябва поне да си свалиш роклята, ще я съсипеш.

— Добре съм.

За момент добива раздразнено изражение — той е шефът, аз съм наемникът, така че трябва да го слушам — но после се обръща скромно, сваля си ризата и ми подава кутия с котешка храна, без да се обръща изцяло към мен, сякаш се срамува. Навеждам отвора на консервата над водата и тутакси стотици лъскави гръбчета се понасят към мен, цяло стадо змиевидни тела, чиито опашки неистово прорязват повърхността на водата, после устите им са точно под мен, рибите се тълпят една върху друга, за да налапат късчетата, а после като тренирани домашни любимци се обръщат към мен за още.

Загребвам с кепчето насред пасажа и сядам стабилно на пристана, за да имам опора, докато го вадя. Когато го издърпвам, то е пълно с половин дузина мустакати и хлъзгави котешки сомове, които неистово се мъчат да скочат обратно във водата, устите им се отварят и затварят между найлоновите квадратчета, а от колективното гърчене кепчето се клатушка нагоре-надолу.

— Вдигни го, вдигни го, момиче!

Пъхвам коляното си под дръжката на кепчето и го оставям да виси така, Джеф се пресяга, грабва една риба с две ръце, пъхнати в хавлиени ръкавици, за да стиска по-добре. Плъзга ръцете си към опашката, после замахва с рибата като с тояга и разбива главата й отстрани в пристана. Плисва кръв. Една струя опръсква краката ми, твърдо парче месо се забива в косата ми. Джеф хвърля рибата в кофата и грабва следващата с плавността на конвейерна лента.

Работим, ръмжейки и пуфтейки половин час, четири пълни кепчета, докато ръцете ми омекват и хладилните чанти се напълват. Джеф взема празното ведро и го пълни с вода от езерото, излива го върху купчините вътрешности и оградените рибарници. Рибите в езерото поглъщат червата на загиналите си събратя. Пристанът е чист. Джеф излива още една кофа вода върху окървавените ни крака.