Мусаши
- Автор: Йошикава Ейджи
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Парпулов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мусаши». Краткое содержание книги:
Прекрасната Оцу, която вижда в Мусаши своя идеал за мъжество, го освобождава от мъчителното наказание, но той отново е заловен и затворен. Прекарва три самотни години, изучавайки класическата литература на Япония и Китай. И когато му връщат свободата, той отказва да заеме положението на самурай.
Постепенно осъзнава, че да следва Пътя на меча не означава да търси върху кого да стовари огромната си сила. Мусаши усърдно се усъвършенства, създавайки нечуваната дотогава техника на бой с мечове и в двете ръце. Броди надлъж и нашир, изправя се в двубои срещу майстори от много школи. Смята природата за свой върховен и най-суров наставник. Винаги надделява в схватките, но всъщност вижда в Изкуството на война само път и дисциплина, за да постигне висшите човешки добродетели.
Но защо той не изрече поне една дума? Това вече Оцу не можеше да понесе. Листата на кестена се поклащаха, сякаш дървото разбира и й съчувства.
Колкото повече се ядосваше, толкова повече я обземаше любов към него. Дали такава е съдбата й или не, не можеше да определи, но нейната разкъсана от мъка душа й подсказваше, че няма за нея истински живот без Мусаши.
Джотаро погледна надолу към пътя и промълви:
— Насам идва свещеник.
Оцу не му обърна внимание.
Наближаваше пладне и небето беше станало дълбоко и прозрачно синьо. Монахът, който се спускаше по склона в далечината, имаше вид на слязъл от облаците, сякаш няма нищо общо с този свят. Като приближи кестена, той погледна към него и видя Оцу.
— Това пък какво е? — възкликна и при звука на неговия глас Оцу вдигна поглед.
С разширени от изненада очи, тя извика:
— Такуан!
В сегашното нейно състояние Такуан Сохо й се стори като спасител. Чудеше се дали не сънува.
Макар Оцу да остана поразена при вида на Такуан, за него това, че я намира, не беше повече от потвърждение на нещо, което вече е предполагал. Оказа се, че пристигането му не е нито случайност, нито чудо.
Такуан от дълго време бе в приятелски отношения със семейство Ягю. Познанството му с тях водеше началото си от дните, когато като млад послушник в Сангенин в Дайтокуджи задълженията му включваха чистенето на кухнята и правенето на фасулена каша.
По онова време Сангенин, по-късно познат като „Северния дял“ на Дайтокуджи, беше известен като сборно място на „необикновени“ самураи, ще рече — самураи, отдадени на размишления за смисъла на живота и смъртта. Мъже, усетили необходимост да познаят духовния свят, както и техническите умения на бойните изкуства. Там се тълпяха повече самураи, отколкото дзен-монаси, вследствие на това храмът се прочу като разсадник на непокорство.
Между самураите, които идваха, бяха Судзуки Ихаку, братът на господаря Коизуми от Исе, Ягю Городзаемон, наследник на дома Ягю и братът на Городзаемон — Муненори. Последният бързо се привърза към Такуан и оттогава двамата останаха приятели. По време на многото си посещения в крепостта Коягю, Такуан беше срещал Секишусай и изпитваше голямо уважение към по-възрастния човек. Секишусай също хареса младия послушник, който го впечатли като даващ големи надежди.
Неотдавна Такуан се спря временно в Нансоджи, област Идзуми и оттам беше изпратил писмо да се осведоми за здравето на Секишусай и Муненори. Получи дълъг отговор, в който между другото се казваше:
Напоследък много ми върви. Муненори пое длъжност при Токугава в Едо, а внукът ми, който напусна службата си при господаря Като от Хиго и замина да учи сам, напредва успешно. Аз самият имам за посетител едно красиво младо момиче, което не само добре свири на флейта, но и разговаря с мен, заедно пием чай, подреждаме цветя и съчиняваме стихове. Тя е радостта на моите старини, цвете, цъфтящо там, където иначе би било студена, неуютна стара колиба. Щом ми каза, че е от Мимасака, недалеч от Вашето родно място, и че е отгледана в някакъв храм на име Шиподжи, предположих, че има много общи неща между вас. Необикновено приятно е да пиеш вечерното си саке под звуците на флейта, и то при добро изпълнение, и щом сте толкова наблизо, надявам се да дойдете да споделите това удоволствие с мен.
За Такуан щеше да е трудно при каквито и да е обстоятелства да откаже поканата, но увереността, че описаното в писмото момиче е Оцу, го направи още по-склонен да я приеме. Докато тримата вървяха към къщата на Секишусай, той зададе на девойката много въпроси, на които тя отговори без недомлъвки.
Разказа му какво е правила, откакто го видя за последен път в Химеджи, за станалото тази сутрин и за своите чувства към Мусаши. Монахът с внимателно кимане изслуша печалната й история.
Щом тя свърши, каза:
— Струва ми се, жените могат да изберат начин на живот, който не би бил възможен за мъжете. Ако искаш, съгласен съм да те посъветвам какъв път да следваш за в бъдеще.
— О, не.
— Е…
— Вече съм решила какво ще правя.
Такуан я изгледа внимателно. Беше се спряла и гледаше в земята. Имаше дълбоко отчаян вид, но при все това някаква сила в гласа й го накара да промени мнението си.
— Ако имах някакви съмнения, ако мислех, че няма да издържа — каза тя, — никога не бих напуснала Шиподжи. Все така съм решена да срещна Мусаши. Единственият въпрос в ума ми е дали това ще му причини някакви неприятности, дали ако продължа да живея, ще му донеса нещастие. В такъв случай ще трябва да направя нещо.