Рицарят

— Какъв пресметлив мозък имаш, скъпа.

— Това ми е по наследство — увери го тя весело. — Но в моя случай просто бе нужно по-дълго време, за да се прояви семейната дарба.

— Кога смяташ да кажеш на семейството си, че си съдружник на Лейси?

— Все някога — Фийби се засмя щастливо. — Но преди това трябва да кажа нещо на теб.

Гейбриъл я погледна предпазливо.

— Да не е още някоя мъничка тайна, която случайно си забравила да ми споменеш?

— Една много мъничка тайна — Фийби поруменя. — Мисля, че съм бременна, милорд.

В продължение на няколко секунди Гейбриъл я гледа като втрещен. Зелените му очи засияха и той бавничко й се усмихна.

— Мислех, че не бих могъл да бъда по-щастлив от сега, любов моя. Но виждам, че съм се заблуждавал — и той я притегли в прегръдките си.

— За бога, Гейбриъл — Фийби бе шокирана, въпреки безмерната си радост. Бързичко се огледа наоколо, видимо разтревожена. — Какво правиш? Да не си посмял да ме целунеш тук, пред всичките тези хора!

Гейбриъл вдигна поглед към девиза, вдълбан в камъка над главата му. AUDEO. Той се ухили.

— Не си познала, любов моя. Ще посмея, и още как! Но на това отгоре и ти ще ме целунеш, защото си също толкова дръзка и безразсъдна, колкото съм и аз.

Той плени устните й в една целувка, преливаща от любовта, която бе събирал в себе си цял живот, Фийби обви врата му с ръце и отвърна пламенно на целувката му.

— Мисля — прошепна тя, — че искам да наречем първия ни син Артур.

— Разбира се — съгласи се Гейбриъл, а засмените му очи блестяха от щастие и топла обич. — Че как иначе да го кръстим? И когато вече си имаме Артур, ще се заемем да създадем всички останали рицари на Кръглата маса, за да му правят компания.