Рицарят
- Автор: Кренц Джейн Энн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Рицарят». Краткое содержание книги:
Фийби го гледаше удивена, докато той разтваряше кожената подвързия. После Гейбриъл бръкна в пълнежа от памук и извади шепа блестящи скъпоценности.
— Можем да извършим продажбата посред бял ден — продължи Гейбриъл. — Книжарят ще бъде предупреден предварително. Ще му кажем, че ще наблюдаваме книжарницата и ще чакаме следващите ходове на Бакстър.
— Бих могла и аз да стоя на пост — побърза да каже Фийби.
— Никакъв шанс, миличка — Гейбриъл разтвори дланта си и в нея се появиха гривна, брошка и обици, подобни на огърлицата. — Ще помоля брат ти да ми помага. И може би Стинтън.
— Охо, отлично! — Фийби скръсти ръце под гърдите си. — Честно, Гейбриъл, наистина се надявам това да не е симптоматично за поведението ти в бъдеще. Не искам да ми забраняваш да участвам във всички приключения.
Той леко се подсмихна.
— Давам ти честна дума, скъпа, ще се стремя всячески да ти осигурявам изобилие от други приключения.
— Ха!
Той се изкикоти тихичко.
— Повярвай ми!
Фийби се нацупи.
— Ще ти е необходим книжар, който да е готов да ти съдейства.
— Да.
— Някой, който ще е съгласен да се включи в плана ти. А не всеки книжар би се съгласил с готовност книжарницата му да стане обект на кражба.
Гейбриъл се намръщи замислено.
— Много си права.
Фийби помълча, след което колебливо каза:
— Имам едно предложение.
Той я погледна любопитно.
— Да?
— Защо не помолиш твоя издател, Лейси, да ни позволи да използваме неговата книжарница за целта?
— Онзи стар пияница? Да, може и да успея да го убедя.
Фийби погледна Гейбриъл преценяващо.
— Сигурна съм, че можем да го убедим.
— Какво те кара да си толкова сигурна, скъпа? — очите на Гейбриъл блестяха лукаво в мрака.
Фийби откъсна поглед от очите му и се загледа в босите пръсти на краката си.
— Има нещо, което досега нямах възможност да ти обясня, милорд.
— О, нима? — той мина през стаята до леглото и обви ръка около едната му колона. — И какво ли е то?
Фийби прочисти гърло, ясно съзнавайки колко опасно се извисява той над нея.
— Исках да ти кажа, но моментът все не беше подходящ.
— Не мога да повярвам, сладката ми! Имахме толкова време да обсъждаме и най-интимните въпроси.
— Е, да, но истината е, че не знаех точно как да подхвана темата. Усещах, че няма да останеш доволен, нали разбираш. А колкото повече го криех от теб, толкова повече се страхувах, че ще си помислиш, че умишлено съм те заблуждавала.
— Което ти определено си правела.
— Не съвсем. Просто не споменавах за това, нали виждаш разликата? Въпросът е там, че още в началото ти ми каза, че въобще не обичаш лъжите и заблудите. И вече ти беше толкова трудно да ми се довериш за каквото и да е, че нещата все повече се влошаваха. И на всичкото отгоре, не исках семейството ми да узнае тази тайна, а напоследък ти си в доста близки отношения с тях. Можеше да се почувстваш длъжен да им кажеш какво правя.
— Достатъчно — Гейбриъл прекъсна потока от думи, като нежно притисна ръка към устата й. — Би ли ми позволила да улесня самопризнанията ти, мадам?
Тя го погледна безмълвно над ръба на ръката му и видя, че очите му са готови да се засмеят.
— Така-а — Гейбриъл внимателно махна ръката си от устата й. — Хайде да подходим от по-различен ъгъл. Какво мислите за Безразсъдно приключение, мадам издателю?
— Невероятен роман, милорд. Страшно го харесах. Първото издание ще е непременно с тираж поне петнадесет хиляди. И също така ще вдигнем цената — радостно занарежда Фийби. — Хората ще се редят на опашка пред книжарницата на Лейси, за да си го купят. Всички библиотеки ще поискат екземпляри. Ще натрупаме цяло състояние…
Тя изведнъж млъкна и го зяпна, съвсем слисана.
— Знаел си през цялото време? — едва успя да попита тя след малко.
— Почти от самото начало.
— Разбирам — тя го гледаше изпитателно. Но изражението му бе неразгадаемо. — Би ли ми казал точно колко ядосан бе, когато разбра, че аз съм твоят редактор и издател, милорд?
— Смятам, че е по-добре да ти покажа.
Той се хвърли върху нея, като я събори по гръб. Хвана я здраво и я претърколи през измачканото легло, докато тя се озова върху гърдите му.
Фийби бе останала без дъх.
— Наистина се надявам да не си помислиш, че можеш да използваш тази техника в бъдеще, за да влияеш на мнението ми за работата ти.
— Зависи. Един отчаян писател би сторил почти всичко, за да види книгите си отпечатани. Дали тази техника да влияя на мнението ти ще е успешна, как мислиш?
— Твърде вероятно е — промълви Фийби.
— В такъв случай, определено можеш да очакваш да я използвам доста често.