Рицарят
- Автор: Кренц Джейн Энн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Рицарят». Краткое содержание книги:
Гейбриъл завъртя тока на ботуша си върху китката на Нийл. Той изпищя от болка.
— Струва ми се, че достатъчно си побъбрихме — каза Гейбриъл. Той погледна Алис. — Казах ти, че си свободна да си вървиш. Хайде, да те няма!
Алис притисна книгата до гърдите си и се обърна към вратата. Но Фийби застана на пътя й.
— Почакай малко, Алис. Искам да вземеш това — Фийби разтвори ръката си и в нея блеснаха перлите и диамантите по брошката.
Алис я гледаше изумена.
— Какви са тези странни сребристи камъни?
— Тъмна луна — тихо каза Фийби. — Перли, каквито никога не си виждала. Много, много редки.
Погледът на Алис срещна очите на Фийби.
— Това ли бе скрито в книгата?
— То е част от комплекта, който Нийл е откраднал и пришил в подвързията. Уайлд ми го даде целия. Ще задържа другите части от него, но искам да вземеш тази брошка.
— Защо? — попита Алис.
— Защото, въпреки че бях във властта ти и имаше причина да ме мразиш, ти реши да ми спестиш една нощ в ада.
Алис се поколеба. После протегна ръка и взе брошката.
— Благодаря ти. С нея ще мога да откупя живота си от бордея — прошепна тя. После подаде книгата на Фийби. — Вземи я. Сега тя няма да ми трябва.
Алис заобиколи Фийби и изчезна в нощта. Гейбриъл почувства как го изпълва безмерна гордост. Той погледна Фийби.
— Милейди, позволете да ви кажа, че вие сте най-благородният рицар, когото поетите би трябвало да възпеят!
Фийби го удостои с ослепителната си усмивка и Гейбриъл внезапно разбра, че я обича с такава изпепеляваща сила, която не ще отслабне до последния му дъх. И копнееше да й го каже.
Но не бе сега времето.
— Фийби — молеше се Нийл, — трябва да ме послушаш. Моля те, заради нашата огромна, безсмъртна любов, трябва да ми помогнеш.
Фийби дори не го погледна.
— Мисля, че е най-добре да проверим дали ще успеем да свестим Стинтън, за да отведе Бакстър при съдията — каза Гейбриъл на Антъни. — Вече наистина ми омръзна да се занимавам с този пират.
Два часа по-късно Фийби се отпусна на възглавниците в широкото легло на Гейбриъл и загледа как той съблича и последните си дрехи. Свещите озаряваха гладката кожа по мускулестите му бедра и рамене.
— Ти наистина си великолепен, милорд — каза тя.
Той тихо се изсмя, докато се вмъкваше под завивките до нея. Прегърна я и я притегли върху себе си.
— Ти си великолепна, любов моя.
Тя примигна.
— Какво каза?
— Казах, че си великолепна.
— Не, след това — нетърпеливо каза тя. — Как ме нарече?
Той се усмихна.
— Струва ми се, че те нарекох „любов моя“.
— А, да. Харесва ми как звучи.
— Знаеш ли, това е истина — увери я Гейбриъл. — Наистина те обичам. Струва ми се, че съм те обикнал още в деня, когато отворих първото ти писмо.
— Радвам се — прошепна тя.
Той хвана лицето й в ръцете си.
— Не изглеждаш много удивена от грандиозното ми признание във вечна любов.
Тя отдръпна главата си и целуна шията му. Когато отново го погледна, очите й блестяха.
— Признавам, че вече подозирах нещо подобно. Разбрах за любовта ти, когато започна доста снизходително да подминаваш всичките ми дребни, незначителни, случайни приключения.
— Самият аз трябваше да заподозра нещо — шеговито отвърна той. — Защото твоите приключения съвсем не бяха толкова дребни, незначителни и случайни, че да ги подмине човек снизходително. Твоето безразсъдство може да състари човека, далеч преди да му е дошло времето.
— Тогава съжалявам за всяко едно от тях — разгорещено обяви Фийби. — И се кълна, че отсега нататък няма да има никакви приключения.
Гейбриъл нежно се засмя.
— О, безкрайно приятно ми е да го чуя — той обви ръце около главата й и доближи устните й към своите. — Но междувременно само трябва да продължаваш да ми казваш, че ме обичаш, и аз обещавам да не обръщам внимание на някоя и друга пакост. Стига да съм заедно с теб, за да те пазя.
— Обичам те — прошепна Фийби.
— Обичам те — промълви Гейбриъл до устните й. — Повече от живота си.
Фийби бе насрочила големия турнир в замъка Дяволска мъгла точно за деня, в който щеше да излезе Безразсъдно приключение. И както приемът, така и книгата постигнаха такъв успех, че надминаха и най-дръзките й очаквания.
В нощта след турнира голямата зала на замъка бе препълнена с народ. Всички бяха облечени в средновековни костюми. Редиците рицарски доспехи изглеждаха съвсем на място сред веселата маскирана тълпа. Музиката отекваше в старите каменни стени. Най-общо казано, гордо си мислеше Фийби, замъкът изглеждаше точно така, както трябва да е изглеждал преди няколко столетия, когато средновековните рицари и техните дами са се събирали тук да празнуват.