Графиня Дьо Шарни
- Автор: Дюма Александр
- Серия: memoires d’un medecin #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Огнян Атанасов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Графиня Дьо Шарни». Краткое содержание книги:
— Каква история?
— Историята с тайната врата, която сте били правили при този голям господар, на който само не можахте да ми кажете адреса.
— Е, добре, ако искате ми вярвайте, но и този път ставаше въпрос за врата.
— При краля?
— При краля. Само че вместо за врата към стълба, за врата на шкаф.
— И вие ме карате да повярвам, че кралят, който разбира от ключарство, би ви повикал заради една врата? Хайде де!
— При все това така си беше. Ах, бедният човек! Той се мислеше за достатъчно силен, за да мине без мене. Беше започнал ключалката си бързо-бързо. „За какво ми е Гамен? Какво ще прави Гамен? Изтрябвал ли ми е Гамен?“ Да, ама се шашардисал с брадичките и трябваше да дойде бедният Гамен!
— Тогава е изпратил да ви потърси някой доверен камериер — Юе, Дюрей или Вебер?
— Е, добре, точно тук грешите. Той си взел, за да му помага един калфа, който разбира още по-малко и от него. Така че една сутрин калфата му дойде във Версай и ми каза: „Ето какво, учителю Гамен, искахме да направим една ключалка, кралят и аз! Но проклетата ключалка не работи! — А аз какво искате да направя? — отвърнах му. — Да дойдете като майстор, по дяволите!“ И като му казах: „Това не е вярно, вие не идвате от страна на краля, а искате да ме въвлечете в някаква клопка“, той ми казва: „Хубаво! Като доказателство кралят ме натовари да ви връча двайсет и пет луи, за да не се съмнявате. — Двайсет и пет луи! Къде са? — Ами, ето ги.“ И ми ги даде.
— Тогава това са онези двайсет и пет луи, които имахте у вас? — попита оръжейникът.
— Не, тези са други. Първите двайсет и пет луи са само част от сумата.
— Чумата да го тръшне! Петдесет луи за поправката на една брава! Зад това се крие някаква далавера, майстор Гамен.
— И аз си казах същото. Още повече, видите ли, калфата…
— Е, какво калфата?
— Ами, видя ми се мним калфа. Трябваше да му задам въпроси, да го поразпитам за повече подробности.
— При все това нямате вид на човек, който ще се излъже, като види как работи един чирак.
— Не бих казал… Този работеше твърде добре с пилата и секача. Видях го да прерязва с един удар нажежена желязна пръчка и да пробива ушенце с тънко свредло така, сякаш го прави с голям свредел в летва. Но, виждате ли, в това има повече теория, отколкото практика — още не беше свършил работа, когато си изми ръцете, а след като си ги изми, те станаха бели. Така ли белеят ръцете на истинския ключар? Ами хубаво! Значи трябва да измия моите!…
И Гамен с гордост показа черните си мазолести ръце, които наистина сякаш презираха всички бадемови каши и сапуни на земята.
— Но в края на краищата — подхвана непознатият, връщайки ключаря към факта, който му се струваше най-интересен, — като стигнахте при краля, какво правихте там?
— Най-напред изглежда, че бяхме очаквани. Отведоха ни в ковачницата. Там кралят ми даде една не лошо започната ключалка, честна дума, но беше объркана при брадичките. Ключалка с три брадички, не са много ключарите, способни да направят това, а пък кралете още по-малко, както разбирате. Погледнах я, видях какво трябва да се направи и казах: „Добре, оставете ме сам за един час и след един час ключалката ще провърви като по масло.“ Тогава кралят ми отговори: „Давай, Гамен, ти си тук у дома си. Ето ти пилите, ето ти менгеметата — работи, моето момче, работи. Ние ще отидем да приготвим шкафа.“ След което излезе с онзи проклет калфа.
— По главната стълба ли? — попита небрежно оръжейникът.
— Не, по малката тайна стълба, която води в работния му кабинет. Аз като свърших си казах: „Шкафът е само заблуда. Те са се затворили заедно, за да скроят някой заговор. Ще сляза съвсем тихичко, ще отворя вратата на кабинета! Ще надзърна да видя какво правят.“
— И какво правеха те? — попита непознатият.
— А, да! Вероятно ме чуха. Защото, нали разбирате, аз не съм танцьор! Стъпвах възможно най-леко, но стълбата скърцаше под краката ми и сигурно са ме чули. Реагираха така, сякаш току-що идват, и в момента, когато сложих ръка на дръжката на вратата, щрак! Вратата се отвори. Кой се издъни? Гамен.
— Така че вие нищо не знаете?
— Почакайте! „Аха! — каза кралят. — Гамен, ти ли си? — Да, сир, отвърнах, свърших. — И ние свършихме, каза той, ела сега да ти дам една друга работа.“ И той ме накара да пресека бързо кабинета, но не толкова бързо, че да не видя, просната по цялата дължина на масата една голяма карта, за която мисля, че е карта на Франция, като се има предвид, че имаше три лилии159 в единия си ъгъл.
— И вие не забелязахте нищо особено по тази карта на Франция?
159
В края на XIV век, по време на властването на династията Валоа, френският флаг изобразява три лилии на фона на синя, бяла и червена ивица — бел.ред.