Добри поличби (Правите и акуратни предсказания на Агнес Нътър, вещица)
- Автор: Гейман Нил Ричард, Пратчетт Теренс Дэвид Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Юмористическая фантастика
Электронная книга - «Добри поличби (Правите и акуратни предсказания на Агнес Нътър, вещица)». Краткое содержание книги:
Паркът беше пуст, като не броим един член на МI9, който се опитваше да вербува някакъв, ала по-късно и двамата се оказаха в неловко положение, тъй като онзи също излезе член на МI9, както и един върлинест тип, който хранеше патиците.
Освен това там бяха Кроули и Азирафел.
Разхождаха се по тревата рамо до рамо.
— И при мене същата работа — рече Азирафел. — Магазинчето си е там, нищичко му няма. Една сажда не можеш намери.
— Исках да кажа, че старо бентли просто не можеш да произведеш — продължи Кроули. — Не можеш да докараш патината. Ама ей на, там си беше, цяло-целеничко. На улицата. Не можеш да забележиш грам разлика.
— Е, виж, аз забелязах разлика. Сигурен съм, че не съм държал на склад книги със заглавия като „Бигълс отива на Марс“, „Джак Кейд, героят от Дивия запад“, „101 неща, които всяко момче може да прави“ и „Кръвожадните кучета от Морето на черепите“.
— Олеле, съжалявам — възкликна Кроули, който знаеше колко много държеше ангелът на колекцията си от книги.
— Недей — ухили му се щастливо Азирафел. — Всичките са първи издания, струващи луди пари — проверих в справочника на цените „Скиндъл“. Според мен изразът, който употребяваш в такива случаи, е „лелеееее“.
— Пък аз си мислех, че ще възстанови света съвсем както си беше — рече Кроули.
— Да — съгласи се Азирафел. — Повече или по-малко. Доколкото може. Обаче той имал и чувство за хумор.
Кроули му метна кос поглед.
— Твоите обаждали ли са се?
— Не. А твоите?
— Не.
— Според мен се преструват, че нищо не е станало.
— Предполагам, че и моите. Това е то бюрокрацията.
— Освен това според мен моите чакат да видят какво ще стане по-нататък — додаде Азирафел. Кроули кимна.
— Малко да си поемат дъх — рече той. — Шанс за морално превъоръжаване. Да подсилят защитата. Да е готова за голямата работа.
Застанаха край езерото и загледаха как патиците драпат за трохички.
— Моля? — рече Азирафел. — Аз си мислех, че това беше голямата работа.
— Не съм убеден — възрази му Кроули. — Я си помисли. Парите си залагам, че баш голямата работа ще е всички Ние срещу всички Тях.
— Какво? Искаш да кажеш, Раят и Адът срещу човечеството?
Кроули сви рамене.
— Разбира се, ако наистина е променил всичко, то може би е променил и себе си. Може да се е отървал от властта си например. Да е решил да си остане човек.
— Ох, много се надявам — изохка Азирафел. — Както и да е, убеден съм, че алтернативата не би била позволена. Ъ-ъ. Нали?
— Не знам. Никога не можеш да си сигурен какво наистина е предначертано. Планове в плановете.
— Моля?
— Ами — подхвана Кроули, който беше мислил за това, докато най-накрая го заболя главата — някога да си си задавал въпроси за всичко това? Нали ме разбираш: вашите и нашите, Раят и Адът, доброто и злото — всичките тия работи? Искам да кажа, защо?
— Доколкото си спомням — подзе сковано ангелът, — имаше бунт и после…
— А, да. Ама защо стана така, а? Искам да кажа, не беше задължително, нали така? — погледът на Кроули беше станал налудничав. — Всеки, който може да съгради цяла вселена за шест дни, не би позволил да се случи подобно нещо. Освен ако не го иска, разбира се.
— O, хайде стига. Бъди разумен — възрази колебливо Азирафел.
— Съветът ти не е добър — отсече Кроули. — Никак даже. Ако седнеш и поразмислиш разумно над това, ще стигнеш до някои доста смахнати идеи. Като например: защо ще създават хората любопитни, а после ще турят някой забранен плод на видно място заедно с голям светещ неонов пръст, на който пише „ТОЗИ Е“ и го сочи?
— Неон не си спомням да е имало.
— Това беше метафора. Искам да кажа, защо ще го правиш, ако наистина не искаш да го изядат, а? Искам да кажа, може пък просто да искаш да провериш какво ще излезе. Може би всичко това е част от големия страхотен неизразимо велик план. Всичко. Ти, аз, той — всичко. Някакво огромно страхотно изпитание, за да провериш дали си си свършил цялата работа както трябва, а? Почваш да си мислиш: не може да е велика космическа партия шах, няма как да не е просто крайно сложен пасианс. И не си прави труда да ми отговаряш. Ако можехме да го проумеем, нямаше да сме ние. Защото всичко е… е…
НЕИЗРАЗИМО ВЕЛИКО — обади се фигурата, която хранеше патиците.