Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Классическая проза » Самоличността на Борн
Самоличността на Борн - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Самоличността на Борн

Электронная книга - «Самоличността на Борн». Краткое содержание книги:

Мъжът на име Джейсън Борн не знае кой е, откъде идва, защо на негово име в една от най-големите банки в Цюрих има милиони долари и защо някой го следва навред по петите и иска непременно да го убие. Мъжът, узнал случайно, че името или поне едно от имената му е Джейсън Борн, се включва в единствената останала му от миналото следа — истината, че някой иска непременно да го види мъртъв — и тръгва по дирите на изгубената си памет, на изгубената си самоличност. Марсилия, Цюрих, Париж, Ню Йорк. Забравеното минало бавно и неохотно се връща и скъпернически разкрива необикновена съдба — мъжът, едно от имената на когото е Джейсън Борн, се е отказал доброволно от самоличността си, за да открие и премахне най-жестокия терорист на света — Карлос.
И все пак кой е Джейсън Борн?
1 ... 127 128 129 130 131 132 133 134 135 ... 233
Перейти на страницу:

Засичането беше бързо, дискусията — кратка. Секунди по-късно обърканият Дейвид Абът се качи в лимузината и шофьорът се дръпна в сенките.

— Ти! — каза Монаха. В гласа му се долавяха гняв и неприязън. — От всичките точно ти.

— Мисля, че положението ви в момента не е подходящо да се държите надменно… още по-малко арогантно.

— Какво си направил! Как смееш? Цюрих. Архива на „Медуза“. Ти си го дал!

— Архива на „Медуза“, да. Цюрих, да. Но въпросът не е в това какво съм направил аз, а какво сте направили вие. Ние изпратихме наш човек в Цюрих и му казахме какво да търси. Намерихме го. Името му е Борн, нали? Той е човекът, когото наричате Каин. Човекът, когото вие измислихте!

Абът беше предпазлив.

— Как откри тази къща?

— С търпение и постоянство. Проследих ви.

— Проследил си ме? Какво, по дяволите, си въобразяваш, че правиш?

— Опитах се да си дам ясна представа за събитията. Събития, които вие представяте в изкривена светлина и за които лъжете и криете истината от всички нас. Вие какво си въобразявахте, че правите?

— О, господи, какъв пълен глупак си! — Абът пое дълбоко въздух. — Защо го направи? Защо не дойде лично при мен?

— Защото нищо нямаше да направите. Вие манипулирате цялата разузнавателна общност. Милиони долари, неизброими хиляди човекочаса, посолства и станции, затрупани с лъжи и невярна информация относно никога несъществувал убиец. О, аз помня думите ви: какво предизвикателство за Карлос. Какъв неизбежен капан би било това за него! Само че и ние бяхме пионки и аз като отговорен член на Съвета за сигурност съм огорчен! Всички сте еднакви. Кой ви позволи да се смятате за господ и да нарушавате правилата — не, не просто правилата, законите — и да ни правите на глупаци?

— Нямаше друг начин — изрече уморено старият човек. В слабото осветление лицето му изглеждаше като изплетено само от бръчки. — Колко души знаят? Кажи ми истината.

— Засега само аз.

— И това стига. О, господи!

— Това не е всичко — натърти бюрократът. — Искам да знам какво се е случило.

— Какво се е случило?

— С тази ваша грандиозна стратегия. Май се е… пропукала по шевовете.

— Откъде ти хрумна?

— Съвсем очевидно е. Загубихте Борн и сега не можете да го откриете. Каин е изчезнал с доста голяма печалба от Цюрих.

Абът замълча за момент.

— Един момент. Какво те накара да мислиш така?

— Вие — каза бързо Жилет, внимавайки да не изпусне щекотливия въпрос. — Трябва да ви кажа, че се възхитих на самообладанието ви, когато онзи задник от Пентагона говореше с толкова компетентно изражение за операция „Медуза“… седейки точно срещу човека, който я е създал.

— Минало. — Сега гласът на възрастния мъж беше укрепнал. — Това не би могло да ти подскаже нищо.

— Добре, нека тогава приемем, че ми се видя доста необичайно вие да не кажете нищо. Имам предвид, че около тази маса не седеше никой, който да знае повече за „Медуза“ от вас. Но вие не казахте нито дума и това ме накара да се замисля. Тогава се възпротивих енергично да се обръща толкова внимание на убиеца Каин. Не можахте да кажете нищо, Дейвид. Трябваше да предложите някаква съвсем разумна причина, за да продължите издирването на Каин. Хвърлихте в хайката Карлос.

— Беше самата истина — прекъсна го Абът.

— Естествено, че бе; но вие знаехте кога да я хвърлите на масата, а аз кога да я забележа. Виртуозно. Откъснала се от косата на Медуза змия претендираше за титла от митологията. Претендентът скача на ринга на шампиона с цел да го изкара от ъгъла му.

— Това са приказки.

— Защо не? Както казах, беше много добре изпипано, чак до всяко действие на вашите хора против Каин. Кой би могъл да насочи тези действия по-добре от единствения човек в Комитета на четирийсетте, който получава докладите за резултатите от всяка секретна операция. Вие ни използвахте всичките?

Монаха кимна.

— Много добре. Прав си донякъде, съществува известно пренебрегване — по мое мнение напълно оправдано — но не е това, което си мислиш. Съществуват проверки и равносметки; винаги са съществували и не бих могъл да го постигна по друг начин. „Тредстоун“ се състои от малка група хора измежду най-доверените в правителството. От Военното разузнаване до Сената и от ЦРУ до Военноморското разузнаване, а сега, честно казано, и от Белия дом. Ако наистина операцията тръгне в съвсем погрешна посока, нито един от тях не би се поколебал да я спре. Нито един досега не е счел това за необходимо и аз те моля и ти да не го правиш.

1 ... 127 128 129 130 131 132 133 134 135 ... 233
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)