Черен дъжд
- Автор: Браун Грэм
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Черен дъжд». Краткое содержание книги:
— Каква полза? Това ще е само трик.
— Ще ги научим да боравят с тях.
— Не — отсече Макартър. — Пак се опитваш да купиш Манхатън за шепа пъстри мъниста.
Преди Даниел да възрази, Стареца каза нещо.
— Времето за разговори приключи — преведе Девърс.
— Професоре! — подкани го Лейдлоу.
Мислите на Макартър препускаха.
— Не можем да ви помогнем — прибави вождът.
Даниел сръга археолога и прошепна умолително:
— Кажи нещо.
Макартър не се сещаше за нищо. Старецът се изправи и понечи да си тръгне.
— Чакай — извика Даниел и скочи на крака.
Индианците смаяно зашептяха.
— О, не — изпъшка археологът. Беше я предупредил да не се обажда, защото ще оскърби индианците, ако директно се обърне към тях и се представи като водач. Тогава тя реагира с насмешка, но поне се придържаше към уговорките им. А ето че сега планът им отиваше по дяволите.
Даниел беше реагирала инстинктивно. И макар че усещаше обвинителните им погледи, просто не можеше да се спре.
— Ще дойдем тук — дръзко рече тя. — Ще дойдем тук и ще помогнем на народа да се сражава. — Обърна се към Девърс. — Кажи му, че и ние сме се борили със сипакните и вече сме убили няколко от тях. Можем да обединим силите си с племето, ако ни позволят. Побързай.
Девърс се изправи и преведе думите й.
— Ние ще обединим малкото си племе с вашето. Имаме могъщи оръжия и воини, макар и малцина. — Махна с ръка към Лейдлоу, Макартър и Хоукър, които също бяха станали на крака. — Нашата помощ ще е изключително ценна за вас. Ще ви е много полезна срещу сипакните.
Спрял от отсрещната страна на кладата, съсухреният индианец прехапа горната си устна, местейки поглед от преводача към Макартър и Даниел. Очевидно обмисляше предложението. Очите му се задържаха дълго върху Даниел, преди да отговори:
— Племето на Западните хора се е сражавало със сипакните, но и със себе си. Белите лица носят смърт на собствения си народ в нощта.
Явно бяха наблюдавали поляната и противоречивите действия на нейните защитници. Колкото и да се опитваше, Лейдлоу не можеше да обясни сблъсъка между своите хора и наемниците на Кауфман.
— Това няма да помогне на Народа — продължи Стареца. — Когато едната част напада другата, Небесното сърце още повече се изпълва с гняв.
— Но ние можем да ви помогнем — настоя тя.
Вождът обърна лице към кладата и вдигна длани пред устните си.
Даниел дълго наблюдава отблясъците на огъня в очите му. Можеше само да гадае за мислите му. Не познаваше тези хора толкова добре, колкото Макартър и Девърс, но виждаше съмненията, изписани на лицето на Стареца.
— Небесното сърце е разгневено — без да откъсва поглед от кладата, произнесе той. — Разгневено е на онези, които стъпиха на отровената земя и отвориха Планината. Разгневено е, защото пастта на голямата яма зее насреща му, ден и нощ. И затова не пуска дъжда. За да успокои Небесното сърце, племето на Западните хора трябва да затвори ямата. Трябва да затвори Планината и Черният дъжд отново ще дойде.
Докато Девърс изричаше думите на английски, сърцето на Даниел се сви.
— Не можем — промълви тя. — Камъкът е унищожен.
Лингвистът преведе отговора й, въпреки че не му беше казала да го направи. Тази новина заля индианците с вълна от страх.
Старецът се обърна към старейшините от съвета и петимата бързо заговориха помежду си. Клатеха глави и бърчеха чела, а репликите им бяха прекалено лаконични и припрени, за да може Девърс да ги преведе.
Накрая вождът прекрати дискусията. Гласът му прозвуча рязко.
— Щом ямата не може да бъде затворена, сипакните ще се завърнат и ще гнездят до идването на дъждовете. Те пак ще нападнат и чумата няма да свърши.
Даниел се опита да предложи алтернатива, но Стареца беше прекалено ядосан, за да я изслуша, и й викна с невероятно силен глас.
После той отново се обърна и на младата жена й прималя. Без дъждовете, които можеха да върнат сипакните в подземната пещера, чудовищата щяха да продължат да унищожават всичко живо в джунглата. Щяха да загинат мнозина от племето холокуа, може би дори всички. И участта на пришълците нямаше да е по-добра. Тя не можеше да приеме такъв край. Не можеше да повярва, че индианците ще отхвърлят предложение за помощ при толкова ужасни обстоятелства.
— Вие не можете да се борите сами с тях — извика Даниел, като хвана Девърс за ръка и го помъкна след отдалечаващите се старейшини.