Професионалистите
- Автор: Дивер Джеффри
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Жанр: Роман, новелла
Электронная книга - «Професионалистите». Краткое содержание книги:
Американски гражданин е застрелян от снайперист на Бахамите. Изстрелът е почти невъзможен, наричат го куршум за милиони. Улики липсват, а местните власти не желаят да сътрудничат.
Заместник-прокурор Нанс Лоръл знае, че убийството е поръчково, и има доказателства, че заповедта идва от най-високите етажи на властта в САЩ. С риск за кариерата и живота си тя се обръща към Линкълн Райм и Амелия Сакс.
Заинтригуван от особената сложност на случая Райм приема задачата.
Скоро самият той се превръща в мишена. А някой започва систематично да премахва всички доказателства и свидетели. Разследването на Райм се превръща в смразяваща битка срещу изключително интелигентен и хладнокръвен убиец.
Дори загуба на делото „Мецгър“ в известен смисъл щеше да бъде победа. Щяха да изобличат Стаята на смъртта на НРОС. И това вероятно щеше да е достатъчно, за да прекратят завинаги програмата за убийства. Жадните медии и още по-жадниге конгресмени щяха да накацат НРОС като мухи на мърша.
Бяха я пожертвали - това щеше да бъде краят на кариерата ѝ, - но поне щеше да е сигурна, че истината за престъпленията на Мецгър ще излезе на бял свят.
А сега това! Шефът ѝ прекратява делото? Не, нищо хубаво нямаше да излезе от това.
Допускаше, че информаторът е изчезнал и че няма да разберат кои са другите жертви от опашката. Съжалявам, господин Рашид.
Какво я очакваше в бъдеще? Лоръл се засмя на въпроса. Върна се в кухнята и този път наистина си приготви чаша чай. Добави две захарчета, понеже шипката е малко тръпчива. Да, бъдещето - период без работа, който щеше да прекара, като гледа повторения на „Зайнфелд“, и като вечеря с една - какво пък, с две - порции замразена храна. И като попрекали с шардонето. Игра на шах с компютъра. После интервюта. И накрая работа в голяма фирма на Уолстрийт.
Сърцето ѝ се сви.
Замисли се за Дейвид, както правеше често. Винаги. „Работата е там, че ти ме притискаш за отговор, Нанс. Добре, ще ти кажа. Работата е там, че си като строга учителка. Разбираш ли? Не мога да отговоря на тези изисквания. Ти искаш всичко да е идеално, всичко да е както трябва. Поправяш, намираш вина. Ето, съжалявам. Не исках да го казвам. Ти ме накара.“
Забрави го.
Имаш кариерата си.
Само дето вече я нямаш.
На лавицата с книгите ѝ - юридическа литература, романи и една готварска книга - имаше снимка на нея и на Дейвид. И двамата се усмихваха.
Съжалявам, не знам как да ти го кажа...
Отдолу имаше кутия с шах. Дървен, не пластмасов. „Изхвърли го“ - каза си тя.
Ще го направя.
Още не.
Добре де, стига. Дори у най-жалките перверзници и убийци забелязваше самосъжаление, затова нямаше да го допусне в душата си. Имаш другите си дела. Да се захваща за работа...
Шум в коридора.
Почукване, щракване, тихо тупване.
После нищо.
Госпожа Парсънс изпуска пазарската си чанта. Господин Лефковиц с неговия пудел и бастуна му.
Погледна към телевизора, после към микровълновата, после към спалнята.
„Извади делото „Щатът срещу Гонзалес“ и се захващай на работа, по дяволите!“
Лоръл се сепна от звънеца на входната врата.
- Кой е? - приближи се тя до вратата.
- Детектив Флеърти от Нюйоркската полиция.
Не беше чувала за него, но Манхатън се гордееше със своите хиляди полицаи. Надникна през шпионката. Бял мъж, с тъмна коса, слаб, с костюм. Държеше отворен портфейла със значката си, но тя виждаше само лъщенето на значката.
- Как влязохте? - попита отвътре.
- Някой излизаше. Звъннах на домофона ви, но никой не се обади. Канех се да оставя бележка, но реших все пак да проверя дали сте тук.
Значи звънецът отново не работеше.
- Само минутка. - Свали веригата, дръпна резето и отвори вратата.
И едва тогава Нанс Лоръл си помисли - докато мъжът пристъпи напред, - че може би трябваше да го накара да пъхне под вратата значката си, за да я разгледа.
Но защо да се тревожи? Случаят е прекратен. Вече не беше заплаха за никого.
75.
Бари Шейлс не беше едър мъж.
„Компактен“, така го описаха веднъж.
А и работата му беше да седи пред екрани с ръце върху джойстикове на безпилотни самолети и пред компютърни клавиатури.
Той обаче вдигаше тежести - защото му беше приятно.
И тичаше - защото му беше приятно.
Освен това бившият военен пилот беше на мнение, напълно неподкрепено, че колкото по ти харесва да се упражняваш, толкова по-добре откликват мускулите ти.
Затова когато мина покрай притеснената Рут, същинско куче пазач, нахлу в кабинета на Шрив Мецгър, отметна ръка назад и фрасна шефа си. Кльощавият мъж се олюля и се строполи тежко.
Шефът на НРОС падна на едно коляно, размахвайки ръце. От бюрото му се разхвърчаха папки, които беше съборил, опитвайки да се хване.
Шейлс пристъпи напред, отново замахна, но се поколеба. Един удар се оказа достатъчен да укроти гнева, надигнал се у него, откакто видя импровизирания футболен мач между обекта, когото му беше заповядано да взриви на молекули, и едно невръстно момче в двора на кьщата-укритие сред запуснатите мексикански покрайнини.
Свали юмрук и отстъпи назад. Но нямаше намерение да помогне на Мецгър да се изправи и наблюдаваше студено как той протегна ръка към бузата си и се надигна тромаво, събирайки падналите папки. Шейлс забеляза няколкото кафеникави папки с печат за секретна информация, каквито не беше виждал, макар да имаше направо космическо ниво за секретен достъп.